Помилването на „Петричкия Ескобар“: Тайни комисии, неудобни въпроси и институционално мълчание

Колкото повече президентската институция и министрите, свързвани с управлението на Румен Радев, не дават повече обяснения за помилването на осъдения за наркотрафик Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар, толкова повече въпроси възникват около случая. Особено показателни са обстоятелствата около медицинските заключения, работата на комисиите и информацията, която институциите отказват да предоставят.

Кои са "светилата", установили тежкото здравословно състояние на Атанасов?

От самото начало позицията на президентската институция е, че решението за помилването на Атанасов се основава на експертни медицински заключения за тежкото му здравословно състояние, както и на становището на Комисията по помилването. Съставът на двете комисии обаче дълго време не беше публично оповестяван.

Съгласно Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ функционира седемчленна медицинска комисия с тригодишен мандат. Тя изготвя становища и заключения за здравословното състояние на лишените от свобода и задържаните под стража. Комисията се назначава от министъра на правосъдието след съгласуване с министъра на здравеопазването.

В една от последните си официални позиции президентството посочва, че Комисията по помилването е поискала и получила експертно становище от специализираната медицинска комисия.

„Заключението на медицинската комисия е изготвено след личното явяване на осъдения пред нея и след подробното запознаване с наличната медицинска документация. Констатирано е наличието на тежки заболявания на осъдения, съставляващи непосредствена опасност за здравето и живота му. Състоянието му изисква лечение в специализирано неврохирургично заведение, където да бъде под постоянно наблюдение“, се казва в позицията.

В разгара на предизборната кампания депутатът от „Прогресивна България“ Петър Витанов обяви имената на седемте членове на медицинската комисия в ефира на БНР.

От думите му стана ясно, че съставът включва петима лекари от затворническите болници, главен експерт от Министерството на здравеопазването и лекар от ръководството на Националния център за обучение и квалификация в системата за спешна медицинска помощ.

„Това са хора, назначени през 2022 г. от министър Надежда Йорданова“, заяви Витанов.

Той разкри и какво съдържа медицинското становище. Според представената от него информация лекарите са установили риск за живота на Огнян Атанасов заради мозъчна аневризма, прекаран инсулт, перитонит и тежко онкологично заболяване – левкемия в четвърти стадий, което налага болнично лечение.

И Йотова, и Витанов твърдят, че медицинските специалисти са препоръчали помилване, тъй като престоят в затвора създавал опасност за живота на Атанасов.

Тук обаче има съществено разграничение: медицинската комисия има за задача да оцени здравословното състояние на лишения от свобода, а не да взема решения за помилване. Тази компетентност принадлежи на Комисията по помилването към президентската институция, а окончателният акт се издава с указ на вицепрезидента.

Отделен въпрос е, че към момента на разглеждане на молбата Атанасов вече е бил на лечение извън затвора. Това обстоятелство поставя допълнителни въпроси за мотивите и конкретните основания за помилването.

Личните данни – тайна или въпрос на институционална преценка?

След встъпването в длъжност на Румен Радев и Илияна Йотова имената на членовете на Комисията по помилването, които преди това са били публично известни, вече не се предоставят по същия начин.

На 20 октомври 2026 г. „Капитал“ отправя запитване за имената на членовете на комисията. Вместо тях изданието получава инициали. Така става ясно, че президентът И.М.Й. се консултира по въпросите на помилването с Л.П.Р., Ю.Д.Б., И.Д.Б., В.Й.К. и М.М.Г.

От президентството обясняват, че не могат да предоставят лични данни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), но в името на публичността и прозрачността дават информацията с „псевдонимизиране на имената“.

Само няколко дни по-рано обаче президентската институция е предоставила на „Сега“ имената на членовете на комисията. Именно от тази информация става ясно, че в определен период тя е заседавала без необходимия кворум.

Различният подход към предоставянето на една и съща информация повдига въпроси за последователността и прозрачността в работата на президентската институция.

Междувременно Петър Витанов огласи имената на членовете на медицинската комисия в национален ефир. По време на разговора водещата на БНР няколко пъти се опита да го прекъсне с аргумента, че радиото може да бъде глобено за разгласяването на лични данни. Витанов заяви, че е готов лично да поеме евентуалната глоба.

Прокуратурата, министрите и въпросите без отговор

На 19 октомври Илияна Йотова сезира прокуратурата по случая с помилването на Огнян Атанасов и изпрати цялата преписка по него. Това поставя и въпроса дали последващите откази за предоставяне на информация няма да бъдат обяснявани с необходимостта от запазване на следствената тайна.

Десет дни по-късно все още няма публична яснота дали е образувана проверка или директно досъдебно производство и коя прокуратура се занимава със случая.

Междувременно депутатът от „Демократична България“ Божидар Божанов е отправил въпроси до няколко министри, свързани с Атанасов. Случаят придоби допълнителна публичност след разпространението на видеозапис, на който се вижда как дни преди помилването си той участва във физически конфликт с друг лишен от свобода в затворническата болница.

Здравният министър Катя Ивкова е попитана дали прегледите и диагнозите на Атанасов са били въведени в Националната здравноинформационна система, както и колко медицински прегледа са регистрирани за периода 2020–2022 г.

Отговорът на Министерството на здравеопазването е, че става дума за специални категории лични данни и че упражняването на парламентарен контрол не освобождава ведомството от задължението да ги защитава.

Вътрешният министър Иван Демерджиев е получил въпроси дали в МВР има сигнали за заплахи от страна на Атанасов срещу лекари и техни близки, както и дали той е бил доброволен сътрудник на министерството – обстоятелство, което би могло да има значение при оценката на подобни заплахи.

В отговора си Демерджиев посочва, че няма данни за подадени жалби от граждани или лекари срещу Атанасов. По втория въпрос се позовава на Закона за защита на класифицираната информация и не предоставя отговор.

Правосъдният министър Николай Найденов също е отговорил на въпроси на Божанов, свързани с инцидента в затворническата болница от 16 ноември 2022 г.

Според писмения отговор на министъра случаят е документиран по установения ред чрез писмени документи и запис на електронен носител.

„От събраните материали се констатира виновно поведение от страна на друго лице, участвало в конфликта. Преписката, ведно с диска, се съхраняват в отделно номенклатурно дело. За случая е уведомена СГП. Няма данни видеозаписът да е предоставян на външни органи и институции“, посочва Найденов.

От отговора обаче не става ясно дали инцидентът е бил отразен в досието на Огнян Атанасов.
Седем прекъсвания на присъдата и помилване с остатъка от 15-годишното наказание
Божанов е поискал информация и за прекъсванията в изпълнението на присъдата на Атанасов.

Според отговора на правосъдния министър Огнян Атанасов е постъпил в затвора в Бобов дол на 22 юли 2020 г. след екстрадиция от Гърция въз основа на Европейска заповед за арест.

На 14 август 2020 г. е преместен в затворническата болница в София за лечение. Впоследствие са получени седем постановления на Софийската градска прокуратура, с които изпълнението на наказанието е било прекъсвано заради тежкото му здравословно състояние и необходимостта от медицинско лечение.

В отговора си Найденов посочва още:

„След последното прекъсване и връщането му в затвора, на 27.08.2022 г. е настанен в затворническата болница за лекарско наблюдение във връзка с повишен медицински риск и с цел стриктен прием на поддържащо медикаментозно лечение и всекидневно наблюдение при ограничаване на рисковите фактори.“

В изпълнение на указ от 5 декември 2022 г. Огнян Атанасов е освободен чрез пълно помилване от неизтърпяната част на 15-годишната си присъда.

Важни редакторски бележки преди публикуване
Има няколко места, които бих проверил допълнително, за да бъде материалът юридически и журналистически издържан:
- Хронологията: Уточнете датите на помилването, сезирането на прокуратурата и публикуването на видеозаписа.
- Медицинската комисия: Проверете дали в становището действително има препоръка за помилване, или само медицинска оценка и препоръка за лечение. Това са различни неща.
- Левкемията в четвърти стадий: Добре е да се придържате към точната формулировка в медицинското становище, тъй като стадирането на заболяването има специфична медицинска терминология.
- Сътрудничеството с МВР: Не представяйте въпроса на Божанов като доказателство, че Атанасов е бил сътрудник. Такова твърдение няма в цитирания отговор.
- „Без кворум“: Уточнете за кой период и колко заседания става дума, ако разполагате с данните.