Георги Папакочев

Вече трета година от началото на руската война в Украйна мнозина продължават да се удивляват на твърдата решимост на украинците да се защитават срещу Кремълския агресор. Въпреки десетките хиляди убити и ранени, въпреки тежките разрушения и несекващи бомбардировки, въпреки изравнените със земята градове и селища, въпреки колебливата международна военна подкрепа и най-вече, въпреки нееднозначната позиция на Белия дом и неговия нов стопанин, който все повече се опитва да превърне помощта на САЩ за Киев в досаден търговски бартер.

И все пак, на какво се дължи отчаяната вече съпротива на украинците до днес?

Парадоксално, но отговорът на този въпрос се крие в историята на САЩ, когато в началото на Войната за независимост през 1775 г, американският политик и оратор Патрик Хенри произнася в църквата „St. John“ в Ричмънд, Вирджиния, крилатия девиз „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“  /"Give me liberty or give me death!"/. По-късно изразът „Свобода или смърт“ е използван в национално освободителните войни на Балканите, включително в доосвобожденска България. 

Историята учи, че свободата сам да вземаш решения за своята национална съдба е достойна, но носенето на нейното бреме е тежко. Украинците можеха да вдигнат бялото знаме през първите седмици на руската агресия, но решиха тъкмо обратното – да воюват с всичките жертви и тежести на този свой избор. Всъщност, те предпочетоха свободата на своята родина пред външната политическа зависимост. А това решение не беше никак лесно за гражданите на една от републиките, които в края на 1922 г. стават основателки на бившия Съветски съюз, доминиран, естествено, от комунистите на Ленин и Сталин в Москва и индоктриниран тежко от комунистическата идеология.

Какво внушаваха руските комунисти на своята съветска империя през тези години?

Главната им цел още тогава е била да смачкат, да убият всичко лично и индивидуално в човека. Те внушаваха упорито не само на съветските граждани, но и на своите източноевропейски васали след 1944 година, че отделният индивид е слаб, той няма никакви шансове по принцип, поради което не следва да има собствени планове и дори лично достойнство. Силни бяха единствено човешката маса, колективът и нерушимия съюз от „свободни републики, сплотени от Великата Рус“/ по химна на някогашния СССР/. Впрочем, през тези години единствените индивидуалисти, сиреч личности, които са имали правото на собствени преценки и решения, са били комисарите, първите секретари на републиканските компартии и най-вече Генсекът на ЦК на КПСС. Имено действията на тези партийни индивидуалисти в Украйна са предизвикали кървавите чистки на националисти от компартията през 1934, наложили са масовата колективизация, довела през 1933 година до страховития глад в „житницата на Европа“ известен като  Голодомор, при който измират близо 7 милиона жители. Всичко това се предава през поколенията украинци, които  си дават сметка кой стои в дъното на техните национални драми.

Какво донесе на украинците разпада на бившия СССР през 1991?

Всъщност, не им донесе нищо положително освен роденото след промените през 1989 от Западния свят и Източна Европа усещане за лична свобода, сиреч правото сами да решават съдбата и бъдещето си. И украинците протестираха по улиците цели три години по време на Евромайдана до 2013 година, а след анексирането на Крим и последвалата война в Донбас, грабнаха оръжието за да защитават страната си от руското нашествие. И така – до днес, без да поставят под съмнение дилемата „Свобода или смърт“.

Впрочем нека се опитаме да си представим един хипотетичен спор между днешните символни фигури на Украйна и Русия – Зеленски и Путин, ако подобен спор все някога в бъдеще въобще се състои:

П. Ако украинците се предадат, могат да останат живи. Те не следва да умират

З. А щяха ли да бъдат все още хора?

П. Но щяха да са живи. Децата им щяха да растат. Полетата им щяха да раждат. Магазините им щяха да са пълни

З. Обаче нямаше да са свободни

П. Свободата е само дума. Животът е реалност.

З.  Живот без свобода е сянка

П. На мъртвия свободата няма да помогне с нищо

З. Който живее като роб и сега няма нищо

П. Ти не разбираш какво е страх

З. А ти не разбираш какво е достойнство

П. Страхът ни притиска към живота

З. Достойнството дава смисъл на живота

П. Мъртвият не може да оцени достойнството

З. Робът не знае цената на живота

И така нататък, и т.н…

Впрочем, американският политик и оратор Патрик Хенри с призива си „Дайте ми свобода или ми дайте смърт!“  е дал най-точния отговор не само на Путин, но и на 45- ия и 47-ия президент на САЩ Доналд Тръмп. При това още през 18 век, по време на Войната за независимост на САЩ.