РС Македония трябва да осъществи необходимите реформи преди да се присъедини към ЕС. Френското предложение е плод на колективен труд на всички държави-членки на Европейския съюз. Двустранната историческа комисия има за цел да постигне консенсус в общата история на двете страни и да се напишат учебници, които споделят една и съща визия за общата история. Колкото повече РСМ забавя промяната на своята Конституция, тя забавя и членството си в ЕС.

Агресията на Русия в Украйна преобърна геополитическото съотношение в цяла Европа, но най-вече в нейната югоизточна част. Решението на НАТО да създаде многонационални бойни групи, една от тях водена от италианци, е дислоцирана в България, има за цел да възпре войната, а не да атакуваме Русия.

Това заяви в ексклузивно интервю за Агенция БГНЕС посланикът на Франция у нас Н.Пр. Жоел Мейер.

Страните от Западните Балкани имат своето място в ЕС, ако те наистина го искат.
„Това са ангажименти, които бяха препотвърдени в рамките на ЕС, но това решение за присъединяване не е автоматично за никоя страна. Тези страни трябва да покажат воля и способност да се приравнят към европейските стандарти. Това означава, че понякога трябва да се проведат някои доста трудни вътрешни реформи, трудни от гледна точка на икономиката, понякога трудни за обяснение на широката общественост, но ако искате да се присъедините към ЕС, то трябва да изпълните тези реформи“, заяви посланик Мейер.

Той посочи, че всяка кандидатура на държава ще бъде разглеждана въз основа на нейните лични постижения, не може да има глобално присъединяване, всяка страна трябва да покаже, че полага усилия за присъединяване към ЕС.

„Тъй като РСМ не е изключение от всичко, което казах досега, тя също трябва да изпълни определени реформи преди да се присъедини. Това, което вие наричате Френско предложение, е плод на колективен труд между всички държави-членки. Той позволи да се създаде перспектива за присъединяване на РСМ към ЕС, защото това е от интерес и на РСМ, и от интерес на всички европейци, които са нейни съседи, тоест те да имат за съседка държава, която отговаря на европейските стандарти, това представлява и фантастична възможност за разширяване на икономическите възможности на страните, бидейки част от европейския пазар“, обясни френският дипломат.

Посланик Мейер отбеляза, че предложението, което бе създадено, поставя условия и ясни ангажименти по отношение на поддържане на добросъседството и разбира се по отношения на общностите, които са част от македонската нация.

„В този смисъл РСМ трябва да промени Конституцията си – това е ангажимент поет от властите на РСМ с цел да включи в нейната Конституция българската общност и да вземе предвид правата на тази общност. Колкото повече РСМ забавя промяната на своята Конституция, тя забавя и членството си в ЕС. Не искам да подценявам усилията, които това изисква да се случи, които също трябва да се сблъскват със съпротивата на едно много националистическо общество, което може да бъде повлияно от мнението на трети страни – Русия, която има за цел да разделя обществата, но ако Скопие е приела да промени своята Конституция, то можем да считаме, че Скопие вижда по-голяма причина да се присъедини към ЕС. Този интерес от страна на РСМ продължава да бъде жив, това е информацията, която имаме и от контактите с РСМ, защото те виждат предимствата от присъединяването, те ще се ангажират и с промени в своята Конституция. Смятам, че сега трябва да се засили диалога, така че страната по-бързо да промени своята Конституция. Ако тя не го направи, правилата на играта са ясни“, каза посланик Мейер.

Той припомни, че между България и РСМ бе подписан Договор за приятелство и добросъседство.

„Има подписано споразумение между РСМ и България и по-късно е валидирано на европейско ниво, а освен това има и подписан Договор за добросъседство от 2017 г., който също включва определени ангажименти от двете страни. Той включва и зачитането на правата на българската общност в РСМ, оттогава има взети решения, така че това партньорство да работи. Например, създадоха се комисии, които да засилят икономическите връзки между страните, да се подсилят и културните връзки – има български артисти, които имат успех в РСМ. Тук си мисля и за двустранната историческа комисия, която цели да постигне консенсус в общата история на двете страни и идеята, на която е в даден момент да може да се напишат учебници, които споделят една и съща визия за общата история. Тоест било то и на институционално ниво, било то и на нивото на комисиите, виждаме общо желание и на двете страни към край на този конфликт“, заяви посланик Мейер.

Той смята, че македонските власти имат желание да гледат към бъдещето и смята, че европейските партньори, които контактуват с тях изпращат същото послание за нормализиране на отношенията със страните съседки и в това число с България.

„Трябва да внимаваме и с провокациите, които не са провокирани от властите всъщност, защото както тук така и във Франция виждаме екстремни групи, които правят тези провокации, които искат да засегнат най-националистическите чувства на нацията, но също така трябва да сме внимателни и с онези трети страни, които експлоатират тези слабости на страните в ЕС и НАТО и имат цел да ги разделят. За пълното нормализиране на отношенията трябва да насърчаваме властите да изпълнят поетите ангажименти с конкретни действия“, подчерта френският посланик.

Относно заплахите в региона посланикът подчерта, че агресията на Русия срещу Украйна преобърна геополитическото съотношение в цяла Европа, но най-вече в Югоизточна Европа. „Тази война създаде една обща реалност след заплахите, които Путин отправи за разполагането на тактически ядрени ракети в Беларус с цел заплаха към Европа и съюзниците от НАТО. Това не е само физическа заплаха за съюзниците от НАТО, но и заплаха за икономическия обмен между тях и трети страни, това е заплаха за международния статут на Черно море. За щастие, това което Путин не предвиди – европейските страни, които помогнаха на Украйна да се опълчи на Русия и страните, членки на НАТО, които засилиха своето единство, бяха бързи в отговора си, за да измислят начини за превенция срещу заплахите от страна на стопанина на Кремъл“, каза посланик Мейер.

Той даде за пример единодушието на НАТО в засилването на Източния фланг на алианса.

„НАТО, чиито членове са България и Франция, реши единодушно и бързо да засили сигурността по Източния фланг. Също така страните от НАТО решиха да подсилят военното присъствие, като създадоха многонационални бойни групи, които имаха за цел да се разположат в различните страни от този регион и да провеждат обучения заедно с националните сили на страните. В Румъния има френски контингент с численост от 500 души, в България има такъв батальон, но той е воден от италианци. Бих искал да подчертая, че тези решения бяха взети единодушно от страните-членки на НАТО и те намериха реализация по възможно най-бързия начин. Целта не е да вземем решение да атакуваме Русия, целта е да се възпре войната. България е членка на НАТО, в страната има разположена тактическа бойна група, България изпълнява всички ангажименти по своите международни договори, ние имаме един и същи анализ спрямо геополитическата ситуация и България още от началото на конфликта осъди инвазията на Путин. Нещата са ясни – България проявява солидарност на европейското ниво и солидарност с Украйна“, подчерта френският дипломат.

Посланик Мейер е привързан към европейската идея, към Европа, която преодолява разделенията.

„И от Франция, и Германия имахме лидери, които искаха да гледат към бъдещето, но без да забравят историята. Благодарение на ЕС Франция и Германия вече не са във война, а напротив си сътрудничат още от 50-те години. През последните години нациите в ЕС преминаха през икономическа, финансова криза и здравна криза, а накрая и през криза на сигурността заради необоснованата атака на Русия в Украйна. Ако преди се справихме със заплахите и сега сме на път да се справим с тази за нашата сигурност, то е благодарение на нашето единство. Ние създадохме инструменти, които да ни защитават общо като съюз, икономическият и паричен съюз, политическите решения, които бяха взети позволиха да се справим с финансовата и икономическа криза. Здравната криза бе преборена благодарение на общи европейски решения и една от най-важните мерки – ПВУ“, каза посланик Мейер.

Сега ние взимаме важни решения и заради кризата след агресията в Украйна.
„Може и да не си даваме сметка, но в ЕС бяха взети решения, немислими преди по-малко и от 2 години. Факт е, че европейският комисар Тиери Бретон прави обиколка по държави с призив да произвеждат повече въоръжение, да помогнат на Украйна, но и да си осигурят суверенитета. Така малко по-малко ние придобиваме способност да осигурим собствената си отбрана, това не е различно от НАТО, в никакъв случай“, подчерта посланикът.

Европейското единство позволи да се справим с енергийната криза за по-малко от година.

„Преди години ние разчитахме на 40% на руския газ, петрол и въглища. Разнообразихме източниците си за доставка на „синьо гориво“ и това пак се дължи на нашето единство. Мога да кажа, че България, която до голяма степен бе зависима от руския газ, сега успя да разнообрази своите източници, намирайки други и вземайки амбициозното политическо решение газа да е по-малка част от енергийния микс на България. Това е валидно и за бъдещето – повече енергия, произведена от зелени източници, а това е общо между България, Франция, тема която защитаваме на европейско ниво“, заяви дипломатът.

За него е много важно на всяка цена да запазим единството на европейските държави, което не означава да сме съгласни веднага, а да намираме компромиси.

„Трябва да продължим да адаптираме националните си икономики, така че да не зависим от трети страни за енергийните си доставчици, за икономиката си, най-вече в стратегическите сектори – електрониката, информатиката, високотехнологичните продукти, полупроводниците, като започнем да произвеждаме свои такива. Трябва да продължим и да адаптираме икономиките си, за да се справим с климатичните изменения“, каза посланик Мейер.

Той припомни, че ЕС прие и важно решение на 23 март за нулеви нетни въглеродни емисии, което има за цел да използва по-малко въглищни източници и едновременно с това да подкрепя предприятия, които спомагат зеления преход. По време на този съвет бе взето и решение ядрената енергетиката да бъде разглеждана като възможност за намаляване на въглеродните емисии.

„Предвид сегашните руски лидери е трудно да си представим глобалната архитектура, но в подходящия момент, когато мирът бъде възстановен ще трябва да съберем всички важни международни актьори, всички лидери, така че да размишляваме над новия международен ред, в съгласие с Хартата на ООН, която забранява нападането на трета страна без изрична причина, но също така да вземем и предвид амбициите за сигурност на всяка една отделна страна. Русия не иска да бъде част от семейството на европейския континент, но ние отново ще се справим, защото когато украинският народ се възстанови, когато войната свърши, когато украинците решат, че са готови, Русия отново може да стане важен актьор в международната система за сигурност. Сега обаче трябва да се борим срещу режим на Путин, за това той да изтегли своите войски от Украйна и да признае международните ѝ граници, включително и Крим“, заяви пред БГНЕС Н.Пр. посланик Жоел Мейер.