Последната битка на Меркел се провежда на Балканите

Бодо Вебер, старши сътрудник на базирания в Берлин политически съвет за демокрация, заяви пред Дойче Веле, че конфликтът между Косово и Сърбия поставя под въпрос наследството на германския канцлер Ангела Меркел. По неговите думи, Германия се противопоставя на идеята за корекция на границите между Косово и Сърбия като „злополучен съюз на двама балкански авторитарни лидери с ръководителя на външната политика на ЕС и непредвидимата администрация на Тръмп“.

Той пише, че тайните преговори между Белград и Прищина служат на президента на Сърбия Александър Вучич като начин да се използва политическата слабост на ЕС, за да извлече колкото се може повече от Диалога за нормализация на отношенията между Сърбия и Косово. „В същото време той се стреми да отклони вниманието от вътрешнополитически проблеми“. Що се отнася до президента на Косово Хашим Тачи, той „приватизира преговорита“ въпреки съпротивата на всички политически партии „с надеждата, че ще избегне заплахата от присъда от Специализирания трибунал в Хага за Косово. Междувременно върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини „отчаяно се опитва да превърне неуспеха си в успех, като превърне липсата на принципи в принцип“, добавя Вебер.

Според него потенциалните регионални последици от размяната на територии ще бъдат „невъобразими“. За германския канцлер Меркел настоящите събития представляват своеобразна окончателна битка във външната и европейската политика. В ЕС, Меркел и нейния външен министър, социалдемократът Хайко Маас категорично се противопоставиха на идеята. Тази позиция се подкрепя от мнозинството държави-членки, включително Испания и Словакия, които не признават Косово“, пише специалистът.
Той отбелязва, че за да се предотврати споразумение за замяна на територии между Сърбия и Косово, Меркел трябва да поеме отново водещата си роля в политическия диалог. „В същото време, тя трябва да обяви публично и на Белград, и на Прищина, че ако бъде подписано споразумение за териториален обмен, перспективата за членство в ЕС ще бъде отложена за дълго време поради заплахата за мира и демокрацията в Западните Балкани“.

„Освен това Берлин ще трябва да се обедини с други страни-членки на ЕС, за да събере подкрепа за рестартиране на диалога в първоначалните му рамки. Остава да се види, дали срещата на върха на 29 април, организирана от канцлера Меркел и френския президент Еманюел Макрон, ще бъде първата стъпка в тази посока“, заключва Вебер.