24 Февруари, 2026

Последният самурай – истинската история

Последният самурай – истинската история

Картина на бунтовническата войска на шогуната Такугава - автор Жул Брюнет

Средата на 19 век, Япония – страна в изолация и потисничество. Краят на шогунатът Токугава, военна диктатура управлява страната от 1192 година. Времена на сблъсък между идеите на модерното и традициите, неизбежно довели до последната гражданска война – Бошин (1868-1869 г.).

Токийското пристанище, годината 1853 – американският военноморски командир Матю Пери акостира с флота си от модерни кораби пред погледите на слисаните японци. Време, в което срещата с чужденци е до голяма степен немислима. Това събитие ще принуди страната на изгряващото слънце да започне отварянето си към света.

Скоро след случилото се на пристанището на Токио последва договорът от Канагава, с който САЩ получава достъп до две от големите японски порта, отваря се първото консулство в Шимода. 

Шокът за обществото е голям, разделението сред силните на деня се засилва, неизбежно водейки до сблъсък – от едната страна застават японският император Мейджи, подкрепян от фигури, стремящи се да изведат Япония на пътя на модерния свят и да възстановят властта в ръцете на императора, а от другата е шогунатът Токугава, продължител на военната диктатура на самурай, властваща от 1192 година.

Свидетел и деен участник в тези събития е френският офицер Жул Брюнет, изпратен по молба на шогунат Токугава от Втората френска империя на Наполеон III да окаже помощ в модернизирането на армията им.

231229_Wikimedia-Commons-jules-brunet-the-real-last-samurai.jpg

Жул Брюнет във военна униформа и самурай в пълна бойна регалия, характерна за периода от средата на 19век - Wikimedia Commons

Истинската история на последния самурай

Роден на 2 януари 1838 г. в Белфор, Франция, Жул Брюнет прави   военна кариера – като артилерист, участник в битки по време на войната в Мексико от 1862-1864 г., получава и най-високото френско военно отличие – Орден на почетния легион.

Цел на пребиваването му сред редиците на самураите е да обучи новата войска на шогуната да използва модерно оръжие и на съвременни бойни стратегии срещу императорските  войски.

Първият сблъсък във войната е битката при Тоба-Фусими. В нея се изправят 15 000 души на шогуна Токугава срещу значително по-малобройната петхилядна армия на феодалите Сацума и Чошу, притекли се в подкрепа на императора.

Битката продължава четири дни. Въпреки превъзхождащия им брой, въоръжени основно с мечове и пики, войските на Токугава и Брюнет са разбити. Тази победа ще принуди много от феодалите да  застанат на страната на императора. След сражението Брюнет и адмиралът на шогуната Еномото са принудени да бягат на север в столицата Едо.

След събитията от Тоба-Фусими, френската държава запазва неутралитет в конфликта, а възстановеният император принуждава мисията им да напусне страната. И докато повечето от съгражданите на Брюнет се завръщат в родината си, той избира да остана до Еномото. 

Не са напълно ясни мотивите за оставането му при самураите на Токугава. Познавайки историята и характера му, изследователите смятат, че истинската причина е силното впечатление, което са оставили у него военния дух на самураите на Токугава, и усещането, че е негов дълг да остане и да им помогне, независимо от сериозната опасност за него, когато вече няма  защитата на френското правителство.

Скоро след това столицата Едо е предадена от шогуна Йошинобу на императорските сили, подчинявайки се на волята на императора. Градът е предаден мирно, като малки групи военни сили на Токугава продължават да се съпротивляват. 

Същата година, командващият силите на шогуната, Еномото Такеаки, отказва да се предаде на императора и се насочва на север, във владенията на клана Аюзу, което се превръща в новото ядро на така наречената Северна коалиция от феодали, присъединили се към останалите водачи от шогуната Токугава. Коалицията продължава самоотвержено да се бори с императорските войски, въпреки липсата на модерно въоръжение, до ноември 1868, когато са напълно победени.

В това време Брюнет и Еномото бягат на северния остров Хокайдо и с останалите лидери на Токугава създават Република Езо, която да продължи борбата срещу японската империя.

231229_Wikimedia-Commons-satsuma-and-choshu-samurai.jpg

Самурай от клана Чошу по време на войната БошинWikimedia Commons


Последната битка на самураите

На пристанището на Хакодате се състояла последната голяма битка между двете враждуващи страни – от декември 1868 г. до юни 1869 г. В нея един срещу други се изправят 7000 войници на императора  срещу 3000 бунтовници на Токугава.

Жул Брюне и хората му водят смела борба с превъзхождащия ги числено и технологично противник. Боевете в пристанищния град на Хокайдо Хакодате, продължили половин година, са последният отчая опит за отпор срещу империята.

След разбиването на силите на Токугава, като високопоставен военен от губещата страна, Брюне е издирван в цяла Япония. И само щастливата случайност, че френският военен кораб Coëtlogon се оказва близко до Япония е шансът му да се спаси от наказание.

Завръщане в родината

Минавайки през Сайгон – по това време под контрол на Франция – Брюне успява да се завърне във Франция.

Въпреки исканията на японското правителство за наказание на Брюне заради подкрепата му за шогуната във войната, историята за пребиваването му в Япония му печели подкрепа сред френското общество. Вместо наказания, скоро след завръщането си в родината, той е върнат в редиците на армията и взима участие във Френско –Пруската война от 18470-1871, в която попада в плен при боевете при Мец. Взима дейно участие в потушаването на Парижката комуна през 1871 година.

В следващите години прави военна кариера, като от офицер достига до генерал, началник-щаб. В този период, приятелят му Еномото Такеави получава своята реабилитация от японския император и се издига до вицеадмирал в японския императорски флот. Скоро след това, използвайки влиянието си, реабилитира Жул Брюне пред императора, като дори го удостояват с ордена на изгряващото слънце.

Жул Брюне издъхва на 12 август 1911, признат за истинския „последен самурай“.

Превод: Faktor.bg

Сподели:

Коментари (0)

Защо руските официални медии говорят упорито за убийства в трагедията „Петрохан-Околчица“

Защо руските официални медии говорят упорито за убийства в трагедията „Петрохан-Околчица“

Издаваната от чужбина „Нова газета“ акцентира за възможна руска връзка в смъртта на шестимата рейнджъри, свързана с арбитражното дело за оборудването на АЕЦ „Белене“, по което България беше осъдена да плати 600 млн. евро

Шокиращо: Ливанска телевизия показа кадри от драмата в хижа „Петрохан“, коментирайки убийството на лидера на Хизбула  Хасан Насрала(видео)

Шокиращо: Ливанска телевизия показа кадри от драмата в хижа „Петрохан“, коментирайки убийството на лидера на Хизбула Хасан Насрала(видео)

Няма как една важна телевизия в Ливан да публикува случайно видео от кървав инцидент в България, обвързвайки драмата с израелските служби МОСАД, казва Мохамед Халаф

ДС нишка - от „Петрохан“ та до бъдещата коалиция на Румен Радев

ДС нишка - от „Петрохан“ та до бъдещата коалиция на Румен Радев

Свързващите звена са бащата на Мексиканеца и червения земеделец Спас Панчев, който е свързан с бъдещия политически проект на абдикиралия президент