В днешна Русия все още се намират хора с трезви глави, които осъзнават невероятната политическа и военна глупост, която „император“ Вл. Путин извърши и която продължава да задълбочава с ината на дърто магаре.

Сред тези мъдри люде е 80-годишният, но не изкуфял генерал-полковник Леонид Григориевич Ивашов, доскорошен председател на Общоруското офицерско събрание, което обединява значителен брой запасни офицери с просъветски и националистически възгледи. 

Но ген. Ивашов бе първият човек, който на 31 януари 2022 г. открито и честно предупреди за опасността и последиците от предстоящата война на путинския режим срещу Украйна. На рождената си дата председателят на Общоруското офицерско събрание публикува обръщение към президента и гражданите на Руската федерация, озаглавено 
„Навечерие на война“, в което призова Путин да подаде оставка.

Ген. Ивашов заяви, че готвената агресия срещу Украйна завинаги ще превърне украинци и руснаци в смъртни врагове и ще постави под заплаха съществуването на руската държава.

Съвсем наскоро в поредното си интервю генералът обявява рекламираните цели на Путин в т. нар. специална военна операция за „денацификация“ и „демилитаризация“ на Украйна като противоречащи на каквито и да били логика, принципи и категории на военната наука и военното изкуство.

Професорът, преподавател и академик в две от престижните руски академии иронизира подп. Путин, че няма как масовото използване на въоръжените сили на една страна срещу друга, която отвръща с целия си наличен военен, икономически и демографски потенциал, да се нарича „специална военна операция“. Каквито и названия да й лепят путинските стратези, агресията срещу Украйна бе и остава пълномащабна война, кървав и най-голям военен конфликт след Втората световна война. Конфликт, разпален в географския център на Европа. 

Обявените главни цели като „денацификация“ и „демилитаризация“ на Украйна нямат 

нищо общо с военната доктрина на Руската федерация, със стратегията и оперативното изкуство 

както и с елементарния разум. Всъщност зад тези широко декларирани и шумно прокламирани пропагандни намерения, подплатени с използване на Сухопътните войски, ВВС и ВМФ на Руската федерация, се крият амбициите на кремълския режим отново да преначертае границите на следвоенна Европа, да изтрие независима Украйна от картата на света и за пореден път да постави Запада пред свършен факт.

Да  постави на „рахитичния“ Запад ултиматума: „Сваляйте санкциите, иначе ще замръзнете през зимата или ще умрете от глад!“ И още: „Събирайте си партакешите и се връщайте към границите от 1997 година!!!“ 

Денацификация и демилитаризация, твърди ген. Ивашов, се извършват след края на военните действия, когато победителите чертаят плана за възстановяване и мирно развитие на победената държава.

Странни са и спекулациите, че Украйна била нацистка държава 

след като президентът на страната е евреин, а значителна част от управляващите партии, от депутатите и министрите са рускоговорящи украинци, грузинци, арменци и представители на други националности, включително и българи?! 

Всъщност нашествието срещу суверенна Украйна цели да смаже изригналата демократична  революция в страната, която от 2014 г. бе като трън в очите на Путин и на корумпирания руски елит (ако изобщо думата „елит“ може да се използва относно бандата чекистки разбойници, завладяли властта и ограбващи най-богатата на природни ресурси държава).

Днес „прогресът“ на кремълските чекисти и мизерията на руското население са още по-релефни при анализа на статистическите данни за минималната работна заплата и минималната пенсия в Русия, които вече са два пъти по-ниски от тези в България, най-бедната държава от Европейския съюз.

Какво стана с другата цел за „демилитаризация“ на Украйна, пита ген. Ивашов. В резултат на СВО („специалната военна операция“) и с помощта на най-развитите и цивилизовани държави Украйна се превърна в първостепенна европейска военна сила. И най-наивните политически и военни наблюдатели разбраха, че украинските воини и украинският народ защитават Европа и европейските ценности, водят войната, която рано или по-късно щеше да се наложи да бъде водена от НАТО.

Стана ясно и че години след разгрома на руския агресор в европейските военни училища и академии ще бъде изучаван и внедряван опитът на героичните Украински въоръжени сили.

„Специалната военна операция“ донесе и друг, неочакван за Путин и хунтата му плод: от състоянието на „мозъчна смърт“ (според президента Макрон преди 3 години) на НАТО за първи път след Студената война страните от Алианса се консолидираха около каузата да помагат на Украйна, рязко увеличиха военните си разходи и приеха програми за ускорено превъоръжаване с най-съвременни системи за водене на война. Дори постсъветска България преживява разцвет на оръжейната си индустрия!

Фалшивата теза за „демилитаризация на нацистка Украйна“

подтикна неутралните от 200 години Швеция и Финландия ускорено да се присъединят към Северноатлантическия съюз и да застанат сред от най-активните поддръжници на украинската съпротива срещу руския агресор. 

Твърде вероятно е и държави като Молдова, Грузия и Азербайджан скоро да изявят желание да се включат в общата система за сигурност. Преди три години Турция и Азербайджан подписаха договор за създаване на единни въоръжени сили. С което 15-милионният Азербайджан с елегантен ход, без да премине през  процедурата за официално членство, ще се асоциира към 90-милионна Турция. Тоест, към НАТО!

В световен мащаб протичат сходни процеси: повече от 50 най-развитите демократични държави като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия се обединиха около каузата за оказване на военна, икономическа, финансова и хуманитарна помощ на жертвата на кървавата руска агресия.

Е, на това му се вика денацификация и демилитаризация по путински!

При сегашните опасни турбуленции и усложнената международна обстановка наличието на проатлантическо и проевропейско правителство действа оздравяващо. Макар и скромни, първите му стъпки са залог за вярна  посока на държавния курс. Остава главното: внимателно и целенасочено управление на процесите в икономическата, политическата, военната и всички други области от общественото развитие. 

Превод и коментар: 
капитан I ранг о. з. Николай Йорданов