Генералът, който поиска оставката на Путин и заплаши с бунт: Президентът няма да се размине с Хагския трибунал

Възможно е от непредвидена провокация да пламнат жестоки сражения, да се разрази истинска катастрофа, в която ще загинат десетки хиляди млади хора, ще изчезне генофондът на руската нация

Леонид Ивашов

Леонид Ивашов

Правителството и президентът изпълняват програма за изтребление на коренното население в руската държава, страната се разпада

С ултиматума си Путин обедини Запада срещу Русия, казва генерал-полковник 
о. з. Леонид Ивашов

Интервю на Алексей Нарашкин, Радио „Эхо Москвы“

-  Господин генерал, вашето послание(ТУК целия текст, б.р.) от името на Общоруското офицерско събрание (ООС) вдигна доста шум. Някой го нарекоха антипутинско, други го смятат за пацифистко. Вие как го определяте?

-  Като антивоенно. Като официално мнение на Съвета на Общоруското офицерско събрание. Изявлението не е мой личен акт, а колективно становище на военни професионалисти и ветерани от Руските въоръжени сили, подкрепено от 76 % от колегите, членуващи в ООС.

-  Каква е според вас вероятността от истинска война? Не от крайгранични стълкновения, а от истинска широкомащабна война?

-  Повечето от нас притежават огромен професионален опит, придобит от 40-годишна офицерска служба. Завършили сме престижни военни училища и академии, познаваме историята на войните и на военните конфликти. Затова умеем да разпознаваме признаците на предстоящ военен сблъсък: групировките са изведени и съсредоточени в районите за бойни действия, направени са съответните рекогносцировки и предварителни разчети. Възможно е от непредвидена провокация или случаен изстрел да пламнат жестоки сражения, да се разрази истинска катастрофа, в която неминуемо ще загинат десетки хиляди млади хора, ще изчезне генофондът на руската нация. 
Възникват редица въпроси: „В името на какво, на какви ценности и идеали трябва да бъдат пожертвани толкова млади животи? Кои са политическите цели на войната? Къде са нашите интереси, интересите на народа и на всекиго от нас?“

-  Позицията на официалните руски власти е известна: „Агресивният блок НАТО се стреми да се разшири на Изток. Трябва да принудим тези юнаци да седнат на масата за преговори“. Споделяте ли тази позиция?

-  Дълги години оглавявах различни структури във Министерството на отбраната, водих преговори с генерали от НАТО и от САЩ и се занимавах с военна дипломация. Категорично заявявам, че генералите, както и повечето военнослужещи, не искат война. Война могат да искат политиците, на които евентуална победа би могла да донесе евтина слава и преизбиране за още един мандат. Политиците приписват победите на себе си, а вината за жертвите и пораженията хвърлят върху генералите.
Смея да ви уверя, че ние поискахме оставката на Владимир Путин, водени от тревога за съдбата на страната ни, която е пред катастрофа, пред заплахата да изчезне.
Посочете ми поне една сфера, която да не е пред разпад: икономика, култура, социална област, грижата за човешкия фактор. През мандатите на президента Путин в десет от водещите региони на Руската федерация населението е намаляло с 24 %. Защото правителството и президентът изпълняват програма за изтребление на коренното население в руската държава. Страната ни се разпада.

-  Досега говорихте за вътрешните заплахи. А съществуват ли външни опасности?

-  Винаги са съществували. Външните заплахи са посочени във Военната доктрина на РФ. Но позволете категорично да заявя, че в момента не сме стигнали до критична ситуация, която би могла да заплашва националната сигурност на РФ. Правителствените телевизионни канали нажежават обстановката и ескалират напрежението вътре и извън Русия. По системата за оценка на военните заплахи ние, военните експерти от ООС, смятаме, че страните от НАТО и Русия осъществяват планомерни учения, полети, плавания и полева подготовка на войските, без да заплашват други държави. 
Ситуацията преди ултиматума на В. Путин не бе критична и имаше достатъчно широки възможности за дипломатически, политически и други ходове, които да намалят напрежението.

-  Какво цели ескалацията на предвоенната обстановка?

-  Цели да изпусне парата, да отдалечи режима от неминуемата отговорност. Преди години влязохме в Сирия уж за малко, а още не можем да се измъкнем. Представете си, че утре загърмят оръдията и войнстващите цивилни и военни лидери пришпорват войските: „Давай! Давай! Да вземе Киев! Да продължим напред!“ Нима не разбират, че дори да постигнем някакви военни успехи, ще се наложи да въвеждаме нови и нови войскови контингенти в Украйна, да се справяме с партизанска война, да издържаме населението и да въдворяваме ред в държава, където хората ни мразят и никога повече няма да бъдат наши приятели?! Как се администрира, управлява и удържа в подчинение такава страна? Това е пълна дивотия.
В момента не бих могъл да посоча нито една конкретна държава, която би желала самостоятелно или в коалиция да воюва срещу Русия. Американците също не биха желали да проливат кръвта си в Украйна или да влязат в пряк сблъсък с руски войски. Кому бе нужна тази истерия?

-  Тогава кой би могъл да спре ескалацията?

-  Колкото и да е странно, именно Западът, който съм смятал за основен геополитически противник,  направи нещо трезво и мъдро: не се хвана на милитаристичната въдица, подадена от Путин, а предложи и пристъпи към преговори. Воден от своите интереси, президентът Байдън консолидира съюзниците от НАТО, сред които доскоро имаше сериозни разногласия и сега обединени от руската заплаха, САЩ и повечето европейски държави съгласувано помагат на Украйна.
С ултиматума си Путин обедини Запада срещу Русия. И даже доскоро приятелска Индия сега отказва да купи предварително заявените 1 700 руски танка, което вещае крах за руското танкостроене. 
Какво трябва да се направи ли? Например, Путин да се обади на Зеленски и двамата да се договорят в трета, неутрална държава, далеч от политици и медии, на четири очи да седнат и да разговарят.
Другият спасителен път би могъл да бъде посочен от обществеността. Не от кресливите телевизионни ястреби от разните „ток-шоу“, а от военни и политически експерти, от дипломати и други специалисти в своята област, на които вярваме. Нека най-сетне тези военнолюбиви руски медии ако не могат да лекуват рани, поне да не ги нанасят
Да ви кажа един виц, който ми изпратиха от Одеса:
„Руски войски настъпват в Украйна, обкръжават украински батальон и викат по мегафоните:
- Предайте се! Обкръжени сте!
Онези отговарят:
- Руският войник не се предава!“

-  Последен въпрос: искате оставката на Путин. Смятате ли, че оставката на върховния главнокомандващ ще разреши конфликта, ще снеме напрежението и ще ни върне към времената на взаимно доверие и разбирателство?

-  Бих искал на напомня на президента Путин, че както и да се върти, каквито и хитроумни ходове да предприеме, предстои да бъде съден за извършените престъпления. Както в Нюрнберг са били съдени хитлеристките военни престъпници. Съдът ще бъде далеч по-демократичен и великодушен от трибунала в Нюрнберг, но Вл. Путин няма да избяга от отговорност за нарушенията на чл. 51 от Устава на ООН, за престъпления срещу мира и военни пресъпления, за сваления малайзийски „Боинг“, за замърсяването на планетата и още много други.
Оставката на президента Путин ще предостави на Русия краткотрайна пауза, за да си поеме тя дъх и да предотврати надвисналата кървава трагедия. 
Първостепенна задача на всички ни е да предотвратим войната, тази никому ненужна война.

Превод: Faktor.bg