ПП-ДБ: Завладяната държава не се „преформатира“ — освобождава се!

Новината след гръмките театрални пози на Борисов се сви до дребен фейсбук статус от партийната страница на ГЕРБ за евентуална ротация на председатели на парламента „когато се разберат“ и унизителна снимка на сливането на ГЕРБ и новото начало от тази сутрин, съобщават от пресцентърана коалицията.

От гневната реторика няма и следа. Пеевски, през официозите и сутрешните си комюникета, даде три сигнала към набързо свилия знамената Борисов: премиер повече няма да бъде, избори няма да има, смени на министри — също. Пеевски не разрешава „преформатиране“. 

Държавата висеше на пауза цяла седмица. Вчера — плах рестарт с кратко заседание на Министерския съвет, паралелно Съветът за съвместно управление заседава цял ден в пълна тайнственост как именно да не преформатира управлението. Днес парламентът се връща към кворум, след като ГЕРБ преброиха щетите от оглозгването на „Новото начало“ по районите си. И от целия патос остана един майсторски етюд за загубата в Пазарджик, изигран от Борисов пред пребледнели депутати и министри. Яростно обявеното „преформатиране“ тихо се превърна в „надграждане“ на нищото. 

Повтаряме ясно: България е в системна политическа криза, защото реалният център на решенията е изнесен извън конституционните институции. Докато Пеевски не бъде изваден от съдебната власт и службите, политическият процес ще продължи да бъде  нелегитимен, а кризата — хронична. „Санитарният кордон“, от който Борисов така се ужаси, бе насочен точно към отнемане на инструментите за създаване на мечтаната от Пеевски “държава с главно Д”. 

В тази среда „преформатиране“ е евфемизъм за преразпределяне на власт и за узаконяване — под каквато и да е форма — на съюза с Пеевски. Властта обявява антракт, за да пренарежда на тъмно роли и порции, вместо да поеме курс към реформи. 

С признанието за „министерства на концесия, управлявани от кръгове и кръгчета“, Борисов потвърди мотивите ни за вота на недоверие: това е самопризнание за завладяна държава. При пленени институции реални политики няма как да се случат — нито за бюджета, нито за правилата за бизнеса, нито за сигурността на гражданите. 

Защото „държавата с главно Д“ работи по други правила и говори на друг език. Вместо модернизация, законност и справедливост — овладени институции, служби и зависима прокуратура, които размахват институционалната тояга и произвеждат страх, напрежение и конфликти.