„Продължаваме Промяната“ внася в Народното събрание три законопроекта, с които се въвежда вноска върху транзита на руски газ, решава се проблемът с изискванията за биоетанола в бензиновите горива и се намалява административната тежест за бизнеса чрез отлагане на въвеждането на нови изисквания за отчети за устойчивост на предприятията.

Промените в Закона за контрол и прилагане на прилаганите ограничителни мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, предвиждат въвеждане на енергийни вноски в размер на 20 лв. на мегаватчас за внос и транзит на природен газ с произход от Русия. Целта е гарантиране на енергийната независимост на страната и увеличаване на приходите в бюджета. Според изчисленията, от тази мярка в бюджета ще влизат около 3 млрд. лв. годишно, които няма да бъдат платени от българския бизнес и гражданите. Те могат да се разходват за политики в областта на здравеопазването, образованието и други приоритетни области.

С изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници се включват етерите, произведени от биомаса, които са пропуснати в последните промени в този закон и създават опасност от криза на пазара на бензин от 1 март 2025 г., тъй като операторите не могат да отговорят на изискванията за блендиране на бензиновите горива с биоетанол. За този проблем алармираха от Българската петролна и газова асоциация.

Третият законопроект е за промени в Закона за счетоводството, с които се отлага с една година прилагането на европейски директиви, въвеждащи изискването за допълнително отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта. Причината е, че към момента все още липсва достатъчно практически опит в прилагането на стандартите за устойчивост както на европейско, така и на световно ниво. Това възпрепятства значително набирането на данни и подготовката на нефинансови отчети от предприятията за изпълнението на т.нар ESG политики. Бизнесът в България, поради изброените обективни причини, не може да се подготви навреме за въвеждането на новите изисквания за нефинансово отчитане. Към днешна дата директивата е транспонирана от 18 държави членки, а други 11 все още не са я въвели в своето законодателство. Сред тях е и Германия, в която има силни призиви за преразглеждане на тези изисквания.  І БГНЕС