11 Март, 2026

Правителството предлага на НС да ратифицира споразумението за интерконектора Гърция-България

Правителството предлага на НС да ратифицира споразумението за интерконектора Гърция-България

Снимка: МС

То предвижда разпределение на приходите от проекта на териториален принцип

Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно проекта за изграждане на междусистемна газова връзка Гърция- България (IGB), съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.

Споразумението, чийто основен фокус е стабилизирането на нивата на данъчно облагане за 25 години - периодът на експлоатация на газопровода - е подписано в София на 10 октомври 2019 г. То има за цел да се установи предвидимост на паричните потоци за акционерите в проектната компания, фиксирайки нивата на корпоративния данък в двете държави към ставките, действащи в момента на сключването на споразумението. Това ще позволи и прилагането на конкурентна тарифа за пренос, което ще повиши атрактивността на газопровода за бъдещите търговци на газ.

Междуправителственото споразумение предвижда и разпределение на приходите от проекта на териториален принцип, при който общата печалба от преноса на природен газ по газопровода се разпределя между двете държави пропорционално на дължината на неговото трасе на всяка от двете територии.

С решения на Министерския съвет от 2009 и 2012 г. проектът за междусистемна газова връзка Гърция-България е обявен за обект с национално значение и за национален обект. Той има статут на проект от общ интерес за Европейския съюз и е един от основните приоритетни проекти съгласно инициативата CESEC за междусистемна газова свързаност в Централна и Южна Европа. Реализацията му ще осигури достъп до алтернативни трасета и източници за доставка на природен газ за България и региона на Югоизточна Европа, допринасяйки по този начин за задълбочаване на конкуренцията, диверсификация и енергийна сигурност. 
Сподели:

Коментари (0)

Нов енергиен шок удря Европа, но централните банки едва ли ще повторят лихвения удар от 2022 г.

Нов енергиен шок удря Европа, но централните банки едва ли ще повторят лихвения удар от 2022 г.

Анализатори смятат, че въпреки скока на цените на енергията заради напрежението в Близкия изток, по-слабото потребителско търсене може да накара европейските централни банки да се въздържат от ново повишаване на лихвите

Енергийният министър на САЩ изтри публикацията си, че военноморските сили  са ескортирали петролен  танкер в Ормузкия проток

Енергийният министър на САЩ изтри публикацията си, че военноморските сили са ескортирали петролен танкер в Ормузкия проток

Изтрита публикация на американския министър на енергетиката за военноморски ескорт в Ормузкия проток предизвика силни колебания на петролните пазари. Brent се понижи рязко, докато несигурността около корабоплаването и войната между САЩ, Израел и Иран продължава да влияе на световните доставки на енергия.

Петролът поевтиня рязко след като американските ВМС ескортираха танкер през Ормузкия проток

Петролът поевтиня рязко след като американските ВМС ескортираха танкер през Ормузкия проток

Цените на петрола се понижиха рязко след като американски военноморски сили ескортираха танкер през Ормузкия проток. Brent спадна до около 84 долара за барел, но пазарите остават нестабилни заради конфликта около Иран и риска за глобалните доставки на енергия.