Правителството ще одобри промени в Закона за СРС

Министерски съвет ще освободи председателя на Държавната агенция за бежанците и ще определи нов. Това ще стане на заседание на правителството в четвъртък. 

Министрите ще определят председател на Комисията за защита на потребителите. Ще бъде одобрен допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., както и допълнителни разходи/трансфери по бюджетите на Министерството на образоването и науката, на Министерството на младежта и спорта и на общините за 2026 г., на Министерството на културата.

Правителството ще одобри и промени в Закона за специалните разузнавателни средства. 

Законопроектът е внесен от Държавната агенция „Технически операции“ и беше публикуван за обществено обсъждане през юли. Основната му цел е да създаде ясни правила за трансграничното наблюдение от България към друга държава, включително в случаите, когато българските служители вече са започнали наблюдение у нас, а лицето премине границата.

Проектът предвижда правила както за случаите, в които предварително е получено разрешение от компетентния орган на съответната държава, така и за спешни ситуации, при които наблюдението трябва да продължи непосредствено след преминаването на границата.

Особено важна според кабинета е именно тази спешна хипотеза. Предвижда се при определени обстоятелства наблюдението да може да продължи без предварително получено разрешение от чуждата държава, като впоследствие се задейства процедура за получаване на необходимото разрешение.

Как ли ще се използва това правомощие?

Проектът определя и кои български институции могат да искат продължаване на наблюдението в зависимост от това дали съответната държава е част от Шенгенското пространство или не.

Какво означава това на практика

Става дума за ситуации, при които човек, следен от българските служби, преминава през границата. При сегашната практика подобни действия изискват съобразяване с правната система на държавата, на чиято територия се намира лицето.

Новата уредба цели да регламентира как българските служители могат да продължат наблюдението, какви са правомощията им, кой може да поиска съдействие от чуждата държава и кой български орган може да разреши продължаването на операцията.

Проектът предвижда и децентрализация на органите, които могат да се произнасят по входящи молби за правна помощ. При държави извън Шенген обаче се запазва ролята на Върховната касационна прокуратура, а разрешението за продължаване на трансграничното наблюдение на българска територия ще бъде от компетентността на Софийския градски съд.

Най-чувствителният въпрос – контролът

Именно тук проектът предизвика сериозни забележки по време на общественото обсъждане.

В публикувано становище се посочва, че законопроектът не урежда достатъчно ясно независимия контрол и парламентарния надзор върху трансграничното наблюдение, когато операцията започва в България и продължава на територията на друга държава.

В становището се обръща внимание и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Посочено е решението по делото „Екимджиев и други срещу България“, в което съдът е установил системни проблеми в българската уредба на специалните разузнавателни средства, включително по отношение на независимия контрол и уведомяването на засегнатите лица.