По време на заседанието на Комисията по правни въпроси народните представители разгледаха и гласуваха три законопроекта за противодействие на корупцията. Единият Законопроект за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности е внесен от Министерски съвет, вторият Законопроект за противодействие на корупцията, беше внесен от Кирил Петков и група народни представители, а третият Законопроект беше внесен от Десислава Вълчева Атанасова. В крайна сметка единственият законопроект, който мина на първо четене, беше този на ГЕРБ-СДС.

Рая Назарян от ГЕРБ обясни, че те предлагат разделяне на КПКОНПИ на две независими една от друга комисии - Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество и Комисия за противодействие на корупцията. По отношение на Комисията за противодействие на корупцията, Назарян обясни, че предлагат комисията да се състои от 7 членове - председател и шестима членове, а комисията се председателства на ротационен принцип за една година като председателят се избира чрез жребий. От ГЕРБ предлагат за членове на комисията да се избират български граждани с високи професионални и нравствени качества, които имат висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж. Тя уточни, че предлагат шестима от членовете на комисията да се избират от НС по предложение на ПГ, както и президентът да предлага един от членовете на тази комисия и той да се гласува в НС. При гласуването законопроектът беше единственият приет като получи подкрепата на 12 депутати.

Петър Кьосев от ПП обясни, че със законопроекта си предлагат структурна реформа в системата за противодействие на корупцията. Тяхното предложение е да се създаде самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията като колективен орган, състоящ се от председател и четирима членове, избирани от НС, а действащата КПКОНПИ се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. Тяхното предложение включва и в Комисията за противодействие на корупцията да се създаде фигура на разследващи инспектори, които да извършват разследващи действия по реда на НПК. Предложението на ПП беше отхвърлено като получи подкрепата на 5 депутати, трима гласуваха "против", а 12 "въздържал се".

Законопроектът на МС предлага комисията да е насочена към определен кръг лица, заемащи изрично посочените в законопроекта висши публични длъжности, като народните представители, членовете на правителството, членовете на Европейския парламент от Република България, изборните членове на Висшия съдебен съвет, главния инспектор и др. За да се гарантира независимостта на комисията, се предвижда двама от членовете й да се избират от парламента, един да се назначава от Президента на Републиката, а по един да се избира на Общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно на Общо събрание на съдиите от Върховния административен съд, по правила, осигуряващи прозрачен избор. Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий. При гласуването и този законопроект не беше подкрепен като получи 6 гласа "за", 3 гласа "против" и 12 "въздържали се".

Антон Славчев, председател на КПКОНПИ коментира, че и в трите законопроекта са предвидени разследващи функции, което ще е предизвикателство на тази комисия", каза той и уточни, че затруднението ще е по отношение на техническото обезпечаване. "В конкретния случай най-добре ще бъде повече органи да бъдат събрани на едно място както предвиждат два от законопроектите на ПП и ГЕРБ", добави Славчев.

Министърът на правосъдието Атанас Славов предложи и трите законопроекта да се подкрепят.