Светослав Станков,
Генерален консул на Република България в Чикаго

Публикацията на faktor.bg, която препраща към твърдения и интерпретации, вече
разпространени в други медии, включително BIRD, създава внушения за „злоупотреби“ и
„уронване на авторитета на дипломатическата служба“, без да представи пълния
фактически и институционален контекст. Подобен подход не е нов – при предходната
публикация на BIRD беше предоставено подробно право на отговор с конкретни
документи и аргументи, което не беше публикувано, въпреки че съдържаше съществени
факти, опровергаващи направените твърдения.
Истината в подобни случаи рядко е шумна. Тя не се изгражда от заглавия, а от факти. А
фактите в случая очертават различна картина.

Като генерален консул на Република България в Чикаго реализирам последователна
политика за утвърждаване на българското присъствие в Съединените американски щати –
чрез институционален диалог на щатско ниво, инициативи за стратегическо партньорство,
съхраняване на културно-историческото наследство на българската общност,
включително на македонските българи, и разширяване на политическите контакти. Това
не са оценки, а проверими резултати, признати от американски институции и от самата
българска общност. Именно тези резултати отсъстват напълно от публикацията.
Вместо това се акцентира върху извънпланова проверка от 2024 г., представена
избирателно и извън контекста, който е ключов за нейното разбиране. Съществени факти,
които не се споменават, са, че значителна част от констатациите в този доклад се
основават на становище от Посолството на България във Вашингтон, изготвено от Георги
Панайотов, който е ответник по дело за упражнена върху мен дискриминация по време на
работата ми в мисията към ООН в Ню Йорк. Моите възражения – над 14 страници с
доказателства и приложения – не са били отразени в окончателния текст на доклада. Не е
проведена реална проверка нито на място, нито дистанционно, не бях запознат с обхвата
на проверката, което е в противоречие с вътрешните правила. Главният инспекторат към
Министерския съвет впоследствие установява процесуални нарушения при извършването
на тази проверка. Още по-важно – последваща планова комплексна проверка на
Инспектората в Генералното консулство в Чикаго през 2024г. не установява нарушения и
потвърждава, че дейността се осъществява съобразно поставените цели и задачи.
Когато всички тези обстоятелства се поставят в единна рамка, става ясно, че извадени от
контекста фрагменти не могат да служат за обективна оценка.
Не по-малко важно е и обстоятелството кой стои зад част от сигналите, предизвикали
проверката. Значителна част от тях произхождат от лица, които са били пряко засегнати от
мои законосъобразни действия – включително проверки, довели до прекратяване на
държавно финансиране поради установени несъответствия, както и отказ да бъдат
удовлетворени искания за влияние или финансови облаги. След тези действия започва
последователна кампания – чрез сигнали, публикации и публични внушения. Този
контекст е съществен, защото показва причинно-следствената връзка между действията на
институцията и последвалите атаки.
Въпреки това, или именно поради това, през ноември 2025г. десетки организации от
българската общност в Чикаго публично изразиха подкрепа за дейността на Генералното
консулство и към мен включително. Български училища и организации се обединиха
около принципа, че държавният контрол, прозрачността и законността не могат да бъдат
подменени с натиск. Това е реалният индикатор за доверие – не внушенията, а позицията
на общността.

Случаят поставя и по-широк въпрос – за стандартите на журналистиката. Разследващата
журналистика предполага проверка на фактите, съпоставяне на източниците и
предоставяне на право на отговор. Когато една медия отказва да публикува позицията на
засегнатата страна, въпреки предоставени документи, и когато други медии преповтарят
същите твърдения без допълнителна проверка, възниква въпросът дали става дума за
търсене на истина или за изграждане на наратив.
Публичният дебат има нужда от факти, а не от внушения. Докладите не са присъди.
Сигналите не са доказателства. А институциите не могат да бъдат оценявани чрез
едностранни интерпретации.

Когато се разгледа цялостната картина, става ясно, че не става въпрос за „злоупотреби“, а
за противопоставяне на опити за заобикаляне на правила, контрол и институционален ред.
И ако има нещо, което в този случай се защитава последователно, това е именно
авторитетът на българската дипломатическа служба.