Свещеномъченик Сава бил по произход гот. Той живял през времето на римския император Аврелиан (270 - 275). Както показва името му (стратилат - воевода), бил военачалник във войската. Като приел християнската вяра и станал ревностен Христов служител, той посещавал християните, които били затворени в тъмница, подпомагал ги с щедри дарения и ги съветвал да бъдат твърди и с търпение да понасят страданията за името Христово.

Аврелиан узнал, че Сава е християнин и го повикал при себе си на съд. Сава смело изповядал пред него вярата си, свалил знаците на военния сан, хвърлил ги пред императора и заявил, че е готов да понесе всякакви страдания за Христа. Подложили го на страшни изтезания: жестоко го били, горили с огън раните му, хвърляли го в котел с кипящ катран. Но Господ го запазил и той излязъл от катрана невредим.

Като видели това чудо, седемдесет войници повярвали в Христа и високо изповядали вярата си. По заповед на императора всички били осъдени на смърт, която те посрещнали с радост.

Свети Сава бил хвърлен в тъмница. Една нощ през време на усърдна молитва му се явил Сам Господ. Изпълнен с нова сила, св. Сава изтърпял още много жестоки наказания и най-после бил удавен в една река.