На Константинополския събор през 870 г., на нарочно заседание, проведено на 4 март, били взети исторически решения за нашия народ и неговото християнско бъдеще. Бил разгледан въпросът дали нашата църква да принадлежи към Римската, или към Константинополската катедра.
Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут.
Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Петър.
Фактор
Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут.
Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Петър.
Още от От редактора
Пада първото правителство със съветски премиер: Андрей Луканов подава оставка
През този период в страната активно работи Кръглата маса, договаряща рамката на демократичните реформи и прехода към пазарна икономика
След 81 години: „Little Boy“ продължава да навява смърт в Хирошима и Нагасаки
Точно над центъра на града в 08:15 ч., местно време „Енола Гей" хвърля атомната бомба назована „Малчугана", в следствие на което загиват 140 000 души
Преди 79 години комунистите пращат на бесилото демократа Никола Петков
С убийството на водача на обединената опозиция в VI ВНС се слага край на опита за демократично развитие на страната. Започва мрачното 45-годишно безвремие за България