На Константинополския събор през 870 г., на нарочно заседание, проведено на 4 март, били взети исторически решения за нашия народ и неговото християнско бъдеще. Бил разгледан въпросът дали нашата църква да принадлежи към Римската, или към Константинополската катедра.
Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут.
Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Петър.
Фактор
Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут.
Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Петър.
Още от От редактора
112 години от трагичната смърт на Пейо Яворов
И днес неговото поетично и драматургично творчество продължава да вълнува поколенията, а мисията и трагедията на любовта в живота му не спират да са във фокуса на редица изследователи и публично внимание
Преди 34 години: „Сини мравки“ и ченгета от ДС свалят правителството на Филип Димитров
И до днес Филип Димитров остава единствения политик в най-новата българска история, поискал вот на доверие
Точно 80 години от изборите през 1946 г., когато терорът на комунистите стартира унищожаването на опозицията
Опозиционният печат публикува сведения за убити и бити привърженици, иззети бюлетини и недопуснати застъпници