На днешната дата през далечната 1903 г. край серското село Баница, след еднодневно сражение с турска потеря е убит легендарният войвода Гоце Делчев. Водачът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е на път за конгреса на Серския революционен окръг, но четата му е предадена и обкръжена от многобройна турска войска.
Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта, Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии. За жалост опитът му пропада. Битката завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат.
Гибелта на македонския войвода се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Ето какво е написал в памет на Гоце Делчев големият Пейо Яворов:
Мъртвият Гоце
На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:
– С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.
Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.
Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.
Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.
– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...
Защото осиротяваше цял народ.
Фактор
Потерята, командвана от майор Тефиков, който е съвипускник на Гоце Делчев, още през нощта на 3 срещу 4 май блокира село Баница. Вместо да изчака нощта, Делчев решава да изведе четниците от селото, за да спаси мирното население от турските репресии. За жалост опитът му пропада. Битката завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов, докато другите успяват да избягат.
Гибелта на македонския войвода се възприема от съвременниците и от историците като една от най-тежките загуби за ВМОРО.
Ето какво е написал в памет на Гоце Делчев големият Пейо Яворов:
Мъртвият Гоце
На 20 април Гоце разказваше на другарите си по-раншни свои сънища, които съвпадаха с избиването на близки нему хора, и думаше:
– С нашия живот, какъвто е, станах вече и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит.
Гоце не беше сънувал смъртта на втория свой по-малък брат: Милан падна много по-късно, летос, в Неманци, Кукушко.
Гоце забравяше своите неотдавнашни предчувствия. Сънят пророчествуваше неговия гроб.
Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.
– Петнадесет часа – спомня си г. Хаджидимов – турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата...
Защото осиротяваше цял народ.
Още от От редактора
Бурмов става първият премиер на България: Дипломация между турското влияние и руската зависимост
Кабинетът, укрепил основите в устройството на страната, в много отношения се опитва да се освободи от шапката на руското влияние. Управлението е съставено от Батенберг под зоркото око но Русия, а решенията по вътрешнополитическата ситуация са съобразени с вижданията на цар Александър ІІ
Съединените щати честват 250 години държавност
На 4 юли 1776 г. Континенталният конгрес приема Декларацията за независимостта на САЩ
Умира Георги Димитров, но истината за неговата роля все още разделя България
77 години след смъртта на Вожда, както още са го наричали, българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му