Преди 124 години българите се вдигат на бунт точно срещу неговия първообраз. Реално това е първото и единствено антиданъчно въстание в нова България.

Погледнат исторически десятъкът е един от основните български данъци, плащан от Средновековието до началото на 20 век по нашите земи.

През вече далечната 1900 г. правителството на Тодор Иванчов решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на поземления данък с омразния на българския народ от времето на османската власт натурален десятък. Още по времето на обсъждането на законопроекта в 10 Обикновено Народно събрание започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък.

В периода от лятото на 1899 г. до началото на 1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания. След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г., селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия.

Първият сблъсък става във Варна. Организираният на 5 март 1900 г. от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската. Във Варна е въведен полицейски час.

В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хиляди души от съседните села. Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове.

Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия. Най-големи са стълкновенията в с. Дуранкулак. Бунтовете там изригват на 23 май. Войската е принудена да се намеси, убити са около 90 души, а стотици са ранени. На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръзи. В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части. Всичко това довежда до прекратяване на движението срещу десятъка.