На 2 март 1896 години Великите сили признават Фердинанд за княз на България.
Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
В българската историография цар Фердинанд се разглежда като противоречива личност. От една страна, се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава и извоюваната Независимост. На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд е обявен за „цар на Българите“ , с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. През следващите няколко години – от 1909 до 1912 той се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз, като в същото време търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия, които да са в интерес на България.
От друга страна, обаче, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби. В края на Първата световна война, скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
След като не е допуснат от братовчед си – австрийския император Карл I, да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си през 1948 година. След войната известно време получава пенсия от германското правителство.
През 20-те години на 20 век Фердинанд предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
Въпреки многократните му настоявания да посети през тези години България, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски, старият цар никога не е бил допуснат да посети страната ни.
Умира на преклонна възраст на 10 септември 1948 г., в дома си в центъра на Кобург, надживял смъртта на двамата си синове. И на смъртния си одър той пак мисли за България. Такава била и последната му воля - да бъде погребан някога в „любимата му България“. Затова ковчегът му временно е бил положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му, където остава и до днес.
Фактор
Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота и принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска, дъщеря на последния френски крал Луи-Филип.
В българската историография цар Фердинанд се разглежда като противоречива личност. От една страна, се изтъкват заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава и извоюваната Независимост. На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд е обявен за „цар на Българите“ , с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство. През следващите няколко години – от 1909 до 1912 той се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз, като в същото време търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия, които да са в интерес на България.
От друга страна, обаче, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби. В края на Първата световна война, скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.
След като не е допуснат от братовчед си – австрийския император Карл I, да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), бившият цар се отправя към град Кобург, Германия, където живее от 7 октомври 1918 до смъртта си през 1948 година. След войната известно време получава пенсия от германското правителство.
През 20-те години на 20 век Фердинанд предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928), както и в Източна Африка и Египет. Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
Въпреки многократните му настоявания да посети през тези години България, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски, старият цар никога не е бил допуснат да посети страната ни.
Умира на преклонна възраст на 10 септември 1948 г., в дома си в центъра на Кобург, надживял смъртта на двамата си синове. И на смъртния си одър той пак мисли за България. Такава била и последната му воля - да бъде погребан някога в „любимата му България“. Затова ковчегът му временно е бил положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му, където остава и до днес.
Още от От редактора
Преди 150 години Каблешков избира самоубийството пред турското бесило
На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски
Видовден е днес - време за справедливост и възмездие
В народния календар това е еквивалентът на "Страшния съд", а произходът му е свързан с легенди и предания от езическите времена
75 г. от пъpвия масов ĸoмпютър в света: Той предрече peзyлтaтa oт пpeзидeнтcĸитe избopи в САЩ
Компютърът прави пpoгнoзa, чe Дуайт Aйзeнxayep щe разбие процентите на кандидата на демократите Aдлaй Cтивънcън. Той прогнозира на два пъти безпогрешно изборните резултати - през 1952 и 1956 г.