На днешната дата през далечната 1899 г. чешкият историк Константин Иречек публикува статия, в която описва партизанщината в българския политически живот.
Ето как ни е видял като народопсихология Иречек преди 125 години:
… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
... Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)...."
123 години по-късно едва ли можем да констатираме нещо по-различно за народа си. По-скоро би трябвало да сме се отърсили от мита, че българинът е велико нещо. Искахме да сме трандафори, но май си останахме цървули. Реализмът за това какво представляваме и на къде вървим са ни още по-необходими днес – народът ни отново иска тотална промяна на политическата система. И пак сме разделени. В 21 века обаче това не е просто съдба, а национална трагедия.
Фактор
Ето как ни е видял като народопсихология Иречек преди 125 години:
… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.
... Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)...."
123 години по-късно едва ли можем да констатираме нещо по-различно за народа си. По-скоро би трябвало да сме се отърсили от мита, че българинът е велико нещо. Искахме да сме трандафори, но май си останахме цървули. Реализмът за това какво представляваме и на къде вървим са ни още по-необходими днес – народът ни отново иска тотална промяна на политическата система. И пак сме разделени. В 21 века обаче това не е просто съдба, а национална трагедия.
Още от От редактора
Памет за Мамин Кольо - преди 65 години издъхва героят, когото България не бива да забравя
Славният войвода е символ за тракийци и македонци, една от най-колоритните личности в националните ни борби за освобождение, възпят в българските народните песни
Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на цар Самуил
След битката при Ключ наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо два века под Византийско робство
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима