На 28 февруари през далечната 1872 година Антим I е избран за пръв екзарх на Българската екзархия.
Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаят за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
Недолюбван от Високата порта пламенният Антин е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:
"Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска."
Две години по-рано - на 28 февруари 1870 с ферман на султан Абдул Азис е узаконено учредяването на Българската екзархия, която е първата официална българска институция след падането на България под османско владичество.
И да се помни, че съгласно чл. 10 от този ферман е извършен плебисцит в Македония, под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия, на който над 2/3 от християнското население от Скопската, Охридската и Битолската епархии се самоопределя като принадлежащо към Българската екзархия.
Фактор
Приел монашеството в Хилендарския манастир, учил в най-реномираните училища в Османската империя, той се превръща в светилник на своя народ и стожер на българщината. Като пръв екзарх развива активна дейност за изграждането на Екзархията и воюва срещу униатската пропаганда. Неуморен в своята просветителска мисия, той хвърля огромна енергия за културно-просветното издигане на българския народ. А след Априлското въстание прави всичко възможно чуждите дипломати в Цариград и цялата световна общност да узнаят за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието.
Недолюбван от Високата порта пламенният Антин е освободен от поста екзарх през април 1877 и изпратен на заточение в Анкара. След обявената обща амнистия през март 1878 Антим e освободен и ръкоположен за Видинската митрополия. След завръщането си в България става председател на Учредителното събрание и на I Велико народно събрание (1879).
По време на Сръбско-българската война от 1885, когато сърбите обсаждат Видинската крепост, видни граждани молят Антим да потърси убежище в румънския град Калафат, митрополитът гневен възкликва:
"Това не е достойно за мене, трупът на пастира трябва да падне там, дето пада народ и войска."
Две години по-рано - на 28 февруари 1870 с ферман на султан Абдул Азис е узаконено учредяването на Българската екзархия, която е първата официална българска институция след падането на България под османско владичество.
И да се помни, че съгласно чл. 10 от този ферман е извършен плебисцит в Македония, под контрола на турските власти и Вселенската гръцка патриаршия, на който над 2/3 от християнското население от Скопската, Охридската и Битолската епархии се самоопределя като принадлежащо към Българската екзархия.
Още от От редактора
Памет за Мамин Кольо - преди 65 години издъхва героят, когото България не бива да забравя
Славният войвода е символ за тракийци и македонци, една от най-колоритните личности в националните ни борби за освобождение, възпят в българските народните песни
Черен ден: Василий Българоубиец ослепява воините на цар Самуил
След битката при Ключ наследниците на Самуил не успяват да спрат византийския натиск и през 1018 година България губи независимостта си и попада близо два века под Византийско робство
71 години историята гузно мълчи за сваления от БКП израелски самолет, взел живота на 58 души
През 1957 г. Международният съд в Хага осъжда България да изплати финансови обезщетения на семействата на жертвите по искове, заведени от Израел, САЩ и Великобритания - факто, който комунистическият режим заминат под килима