На днешната дата преди 153 години издъхва големият възрожденец и родолюбец д-р Петър Берон, зверски убит заради борба за богатото му наследство от 400 000 франка.
На 21 март 1871 година старият учен е намерен удушен в къщата си в Крайова на улица "Личеулуй" №1. Физическите убийци Йон Калин и Нику Табаку са открити и осъдени на каторга. Но остава съмнението, че те изпълняват поръчка на Теохар Папазоглу, който ученият определя за изпълнител на завещанието му.
Най-парадоксалното в тази зловеща драма е, че огромното за онова време състояние е било дарено изцяло приживе за просвещението на българските деца. Завещанието на патриота е безпрецедентен акт на родолюбие.
С тези пари е построена елитната за онова време Одринска гимназия. За девическите школа в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 година насетне по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862-а определя и големи суми за целите на българското образование: "От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област... От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром."
Берон е много богат, но живее изключително скромно, за да пести за издаването на научните си трудове и за образованието на скъпите на сърцето му български деца.
В днешната духовна криза сме длъжни поне да пазим паметта на родолюбци като Берон, защото такива патриоти в България вече не се раждат.
От редактора
Преди 153 години издъхва Петър Берон, удушен заради 400 000 франка, дарени за просвета
Автор: Димитър Иванов

портрет на Петър Берон
Още от От редактора
Преди 21 години България става пълноправен член на НАТО, заедно с още 6 страни
С тържествен ритуал са издигнати 7-те национални знамена на новоприетите в Алианса държави, сред които се вее и българският флаг
1 април: Изчезналият ден в България, когато заменяме старото летоброене с Григорианския календар
На 21 март 1916 г. у нас излиза закон, според който денят, който следва 31 март, не е 1 април, а 14 април 1916 г., т.е. „прескочени“ са 14 дена. Цар Фердинанд I издава указ за въвеждането на новия закон.
Паметна дата: Преди 102 години премиер и 6 министри са осъдени на доживотен затвор
Историческа справка показва, че след Освобождението до 1944 г. пет премиери са лишавани от свобода и една дузина министри са били осъдени за престъпления срещу държавата