Георги Стойков Раковски (по кръщелно Съби Стойков Попович) е един от недостижимите върхове на българската национална гордост, еманация на българското национално достойнство, изначален пример за държавник, политик, революционер-реформатор, дипломат, публицист, възрожденски просветител и учен.
За този титан на мисълта и действието любовта към Отечеството означава безпределна преданост и саможертва в името на свободата на своя народ.
На днешната дата (25 ноември) преди 163 години Раковски изготвя в Белград втори, по-пълен вариант на новия си план за освобождение на България. Според него трябва да бъде създаден "един добре въоръжен полк от 1000 добре избрани и окървавени в бой люде с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници". Полкът трябва "да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде сигнала на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите, и да затворят пътищата за пощите...".
По същество това е едно надграждане на съставените през 1861 година „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. В тях се застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи"). Той залага на създаването на тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната негова слабост е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.). Раковски основава сред българските емигранти и революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето".
До края на живота си Раковски работи за осъществяване на революционните си планове. Но най-голямата заслуга на този демократ по дух, талантлив публицист и журналист, всеотдаен историк и етнограф, е, че той е един от първите наши възрожденци, прозрели зловещата имперска роля на Русия. Негови са думите: „Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество (...) Мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия“.
Още от От редактора
Борис Пастернак: Уреждам си сметките с всички нюанси на антихристиянството
„Доктор Живаго” е поетическа изповед, „лирическа автобиография”, в която Пастернак е разказал историята на душата си. Духовната история на своето поколение, казва акад. Лихачов
9 години от смъртта на поета дисидент Петър Манолов
НЕБЕСНА ЧИТАНКА
Преди 125 години издъхва капитан Петко войвода - символът на Беломорска Тракия
За него трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, без да се робува на слава и примитивен героизъм