Преди 163 години Раковски съставя своя втори план за освобождението на България

Георги Стойков Раковски (по кръщелно Съби Стойков Попович)  е един от недостижимите върхове на българската национална гордост, еманация на българското национално достойнство, изначален пример за държавник, политик, революционер-реформатор, дипломат, публицист, възрожденски просветител и учен. 

За този титан на мисълта и действието любовта към Отечеството означава безпределна преданост и саможертва в името на свободата на своя народ. 

На днешната дата (25 ноември) преди 163 години  Раковски изготвя в Белград втори, по-пълен вариант на новия си план за освобождение на България. Според него трябва да бъде създаден "един добре въоръжен полк от 1000 добре избрани и окървавени в бой люде с два горски топа, с 4 тобуша и 4 тръби и с два хирурга, и сто конници". Полкът трябва "да се впусне тайно през Княжевац и Балканский хрепт и да маршира по Балкана право за Търново, като се даде сигнала на всякъде с една прокламация или с други някой си знак да се дигат, да пресекат телеграфите, и да затворят пътищата за пощите...".

По същество това е едно надграждане на съставените през 1861 година „План за освобождението на България“ и „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“. В тях се застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили (ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи"). Той залага на създаването на тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната негова слабост е убедеността, че народът е подготвен за въстание и че въоръженото му ядро трябва да са емигрантските среди. Поради това той организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.). Раковски основава сред българските емигранти и  революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.), разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". 

До края на живота си Раковски работи за осъществяване на революционните си планове. Но най-голямата заслуга на този демократ по дух, талантлив  публицист и журналист, всеотдаен историк и етнограф, е, че той е един  от първите наши възрожденци, прозрели зловещата имперска роля на Русия. Негови са думите: „Колкото пъти руските войски са минували Дунава, най-големи опустошения и разорения е претърпяло нашето бедно Отечество (...) Мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия“.