Даниел Смилов, Дойче Веле

Във всяка предизборна кампания има много въпроси, по които се спори. Но всъщност само някои от тези въпроси са важни и могат да променят поведението на избирателите. Изключително трудно е да се прецени, кои са тези проблеми, и заради това често партиите имат съвсем погрешни стратегии на водене на своите кампании. Преди изборите на 2-ри октомври, решаващите теми на българските политически дебати изглеждат следните:

Украйна

Ходът на войната в Украйна определено може да има влияние върху резултатите от изборите. Най-опростено казано, сериозен обрат на събитията в полза на Украйна може значително да намали шансовете на партии като “Възраждане” и “Български възход”. БСП е в сходна позиция, макар че нейният подход към войната е малко по-нюансиран от този на другите две открито русофилски или направо пропутински партии. 

Контраофанзивата на украинската армия при Харков показа, че Русия не диктува хода на събитията – напротив, руската армия беше хваната неподготвена и изпадна в хаотично и почти паническо отстъпление на много места по фронта. Това беше изненада за всички, защото Украйна все още не е започнала да получава масирана военна помощ от САЩ по ленд-лийз програмата, насрочена да започне от октомври. Ако Украйна продължи успешните си действия, и ако новините са сходни на тези от последната седмица, възторженият пропутински вот у нас би могъл видимо да се свие.

Инфлацията и високите цени

Всички изследвания на общественото мнение показват, че високите цени са най-основното притеснение на хората в момента. Нещо повече, тези цени създават усещане за криза, което изостря и засилва други по-традиционни притеснения, като това от лошото управление, качеството на здравеопазването и т.н. Усещането за криза работи в полза на партиите, които не участваха в предходното редовно управление: избирателите търсят изкупителна жертва в демокрацията, а обикновено в тази роля влизат управляващите. Тук няма значение дали те са виновни или не за дадения проблем. Ако се впуснат да обясняват, например, че инфлацията и високите цени са резултат на войната в Украйна или на действията на ЕЦБ и Федералния резерв, макар и прави, те само ще си губят времето. Избирателят няма да се впечатли от подобен аргумент.

Има събития, които работят в полза на бившите управляващи (най-вече ПП и ДБ) обаче. На първо място, България продължава да бъде в добро финансово здраве и регистрира рекорден износ и промишлен растеж. Това означава, че има ресурс за подпомагане на най-уязвимите групи хора и бизнеси. Необходимо е просто прецизиране на помощта, така че тя да не отива и при тези, които така или иначе печелят от ситуацията в момента.

Второ, инфлацията всъщност или вече е укротена, или съвсем скоро ще започне осезаемо да пада. Това се дължи на два фактора. Първо, ЕЦБ доста агресивно увеличи основните лихви и ще продължи да го прави. В този смисъл опасността е по-скоро от забавяне на икономическата активност в еврозоната, което би намалило и нашия растеж. Второ, "Голдман Сакс" и други анализатори вече излизат с прогнози за сериозен спад в цените на горивата в Европа, който предстои, въпреки идването на зимата. Едно от възможните обяснения би било, че Европа показа, че – с някои изключения – може да се справи и без руски газ. Това всъщност прави невъзможно непрестанното вдигане на цената му от “Газпром” чрез намаляване на доставките.

Парадоксът е в това, че инфлацията може да започне да пада и без особени действия от страна на нашите власти. В една такава ситуация трябва да се подхожда разумно и да не се увеличават стремглаво публичните разходи, защото може да се окаже, че те просто подхранват инфлационните сили.

Добрата новина за бившите управляващи е, че перспективата реално е позитивна – те просто трябва да предадат увереност на хората, че страната ще се справи, въпреки прогнозите на продавачите на апокалипсис.

Газът

Става все по-ясно, че правителството “Петков” беше свалено, най-вече за да се направи опит за връщане към “Газпром”. Заради промяната в обстоятелствата, тази тема става все по-неактуална: руската страна изглежда не желае да поднови доставките, а и цените на алтернативите се оказаха достатъчно приемливи. Въпреки пируетите на президента Радев и служебния му кабинет по темата, газът няма да се превърне в решителен предизборен въпрос. Борисов усети смяната на вятъра и в рамките на няколко дена от привърженик на възобновяването на доставките до края на годината, стана твърд защитник на “100% диверсификация” (каквото и това да означава).

Личностите

България е в известна криза на харизмите. Най-големият срив е при Слави Трифонов – срив напълно оправдан с оглед на безотговорното поведение на партията му в три парламента. Рейтингът на Костадин Костадинов пък изглежда е функция на успехите (напоследък неуспехите) на руската армия в Украйна. Като цяло, ако няма някакво съществено развитие в руска посока там, рейтингът на “Възраждане” ще е като инфлацията – с тенденция надолу.

Поизхабената харизма на Борисов е подложена на интензивно химическо чистене, което достигна дори и Европейския парламент. Въпреки препирането ѝ от ЕНП и лидера ѝ Вебер, Борисов няма как да излезе чисто нов на предстоящите избори. Ако ГЕРБ все пак станат първа сила, това ще доведе до известна медийна сервилност и временна забрава на нерешените скандали около него. Но в един момент те отново ще излязат на преден план и отрезвяването би било доста неприятно.

Поради тези причини, а и заради масивните атаки срещу “харвардците”, тази кампания едва ли ще се реши от личности. Което отваря възможности за малцината сред лидерите, които не са с хипертрофия на егото и не се изживяват като еманация на мачизма (в панталон или пола).

Евроатлантизмът

Битката за това, кой е по-евроатлантик, става все по-разгорещена. Стигна се до абсурда ГЕРБ да претендира за водеща "евроатлантическа" партия, след като построи "Турски поток" за българска сметка, подкрепи Русия за Скрипал, проспа и не разследва атентатите срещу Гебрев и заводите му, искаше да продължим да купуваме газ от "Газпром" и т.н.

Същевременно ГЕРБ води кампания, в която громи заради липса на евроатлантизъм други, които реално разкачиха България от "Газпром", достроиха митичния интерконектор с Гърция, намериха алтернативни доставки, намалиха рязко руските дипломати в България и вдигнаха абсурдното българско вето за СМ, което чудесно обслужваше точно Русия.

Разбира се, на фона на БСП и на президента Радев ГЕРБ може да изглеждат евроатлантици - в това спор няма. Но този "евроатлантизъм" идва и с една не чак толкова скрита цена: настояване да се изоставят всякакви смислени антикорупционни политики и реформи на съдебната система. Учудващо е, че има и някои морализаторстващи интелектуалци, които с желание лъскат изпоцапани репутации като "по-малкото зло" в сравнение с участието на БСП във властта. Тези интелектуалци сигурно са забравили, че за Русия и "Газпром" са най-удобни пишман евроатлантици с корупционни слабости: те са били и са чудесен материал за производство на троянски коне.

Президентът Радев

Президентът Радев имаше значително влияние за изхода на изборите през миналия ноември, а и тези преди тях, защото той подкрепи създаването на алтернативно на ГЕРБ управление. На тези избори Радев действа в обратната посока – прави възможното да върне ГЕРБ във властта. Може би става дума за някакви лични напрежения между Радев и Петков, които обясняват обрата, но това е много нелепо. Друго възможно обяснение е геополитическо – Радев сигурно правилно преценява, че тандемът ПП и ДБ е най-труден за договорки с Русия и реверанси към нея в рамките на ЕС и НАТО. Но и това е по-скоро спекулативно обяснение. Накратко, не е ясно защо Радев от противник на модела “Борисов”, за което получи и широка подкрепа, се превърна в инструмент за връщането на ГЕРБ на власт. 

***

Това са ключовите фактори в кампанията, които изглежда, че могат да променят хода ѝ. Времето до края е малко, но електоратът у нас е силно волатилен. Почти нищо още не е решено.