13 Януари, 2026

Преди 31 години България се включва в „Партньорство за мир“ на НАТО - първият ни ангажимент към пакта

Преди 31 години България се включва в „Партньорство за мир“ на НАТО - първият ни ангажимент към пакта

Снимка: архив

Въпросът за членството в НАТО е поставен за първи път през 1990 г., когато основателят на Атлантическия клуб в България Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване на страната ни към Алианса

Темата за членство в НАТО е поставена за първи път на 23 юни 1990 г., когато Соломон Паси внася в парламента предложение за присъединяване към Алианса. Малко по-късно, на 13 юли 1990 г., Министерството на външните работи приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки със Северноатлантическия договор.

През август същата година посланикът на Република България в Кралство Белгия Леа Коен е упълномощена да поддържа дипломатическите връзки с НАТО. Малко по-късно български външен министър Любен Гоцев прави първото посещение в Главната квартира на Алианса, а през 1991 г. е второто посещение в Главната квартира на НАТО - от българския министър-председател Димитър Попов. През същата година за първи път в България идва Генерален секретар на НАТО Манфред Вьорнер.

На 14 февруари 1994 г. първият президент на България Желю Желев подписва Рамковия документ, с който страната ни се присъединява към програмата „Партньорство за мир”. 

1995 е годината когато България се присъединява към Споразумението между страните членки на НАТО и държавите от „Партньорство за мир” по статута на техните въоръжени сили, регулиращо правния статут на силите, които участват в партньорство на чужда територия.

На 29 януари 1997 г. новоизбраният президент на България Петър Стоянов посещава Главната квартира на НАТО в Брюксел, като изразява категоричната ни позиция за пълноправно членство на страната в Северноатлантическия съюз, получила значителна обществена подкрепа на президентските избори.

По-късно през същата година Народното събрание приема Декларация за национално съгласие по присъединяване на страната ни към НАТО, като основен национален приоритет. 

В края на 1997 г. Правителството взима решение за откриване на постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма през 1998 г.

На 18 март 2004 г. Народното събрание на България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните-основателки на пакта през 1949 г. във Вашингтон.

И на важната за страната ни дата, 29 март 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови членки - България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния - са представени във Вашингтон. Това е и датата на приемане на България в НАТО.

Сподели:

Коментари (0)

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

121 години памет за Змей Горянин: Писателят, който отказа да стане част от блатото

Днес неговото дело чака преоткриване от изследователите, които все още са твърде малко, но чийто глас е жизненоважен за запълването на тази празнина в българската памет

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

И след 35 години сянката на Агджа тегне върху България

9 януари винаги ще ни напомня за връзката със сивия вълк и замесването на името на България с атентата срещу покойния вече папа Йоан Павел Втори

80 години от Кървав Божик: Избиват 23 000 българи по заповед на диктатора Тито

80 години от Кървав Божик: Избиват 23 000 българи по заповед на диктатора Тито

Масови разстрели без съд и присъда, концентрационни лагери и прокудени семейства в зловещия опит да бъде изтрито българското име от Македония