Преди 314 г. е роден Жан-Жак Русо, който от своя век каза: Човекът е окован във веригите на институтите

Мислителят Жан-Жак Русо (1712 – 1778), който остави белег в социологията, е роден на 28 юни 1712 г. в семейството на потомствени часовникари в Женева. Философът, който е едновременно натуралист, писател и музикант, значително повлиява на социалните и политическите процеси на своето време.  

Русо е френски просветител с енциклопедични познания, който проявява уклон към радикализма, повлиял на настроенията, предизвикали Френската революция през 1789 г.

Любим мотив на неговите произведения е неувреденият от цивилизацията човек, естествен, стоящ в близка връзка с природата. Русо има и свое уникално виждане за възпитанието на децата. Той вмъква идеята за сантиментализма и романтизма в изкуството, давайки приоритет на чувствата пред разума. 

През 60-те години на XVIII век излиза политическият трактат на Жан-Жак Русо  „Общественият договор“ и романите „Новата Елоиза“ и „Емил или за възпитанието “, но при публикуването на втория роман излиза заповед за арестуването на автора на книгата и той е преследван. 

В романа си „Емил или за възпитанието“ Русо третира въпроса за това какъв, според неговите виждания, трябва да е истинският гражданин. Той подлага на отрицание всички възпитателни системи, за които смята, че пречат на децата да растат в хармония. 

Писателят обвинява цивилизацията в премахването на естествените свободи и права на човека, което според него, го превръща в роб. 

„Цялата ни мъдрост се състои от робски предразсъдъци. Всички обичаи не са нищо друго, освен подчинение, робство и принуда. Цивилизованият човек се ражда, живее и умира в робство. Когато се роди, увиват го в пелени; когато умре, заковават го в ковчег; докато пък е жив, той е окован във вериги от човешките институти”, смята Жан-Жак Русо.

Разсъжденията му са толкова радикални, че романът „Емил или за възпитанието“ е изгорен в Париж, а в Женева стигат по-далече, изгарят тази книга заедно с труда му „Общественият договор“. По-късно в Хага, Париж и Женева горят пред всички „Писма от Юра“, обявени за „противни на бога“. В това виждане се обединяват католици и калвинисти.

Една от интересните идеи на Русо е свързана с етапа на развитие на човечеството, когато хората са „диваци“, за който той казва: „нищо не е така нежно като човека в примитивното му състояние, когато се поставя от природата на еднакво разстояние от глупостта на зверовете и фаталното просветление на цивилизования човек“. 

Идеите на Жан-Жак Русо за обществения договор, който той разглежда като първопричина за сформирането на държавата, за правото на всеки да бъде свободен, за правното равенство на гражданите и прякото народно управление, оказват значително въздействие върху редица политически и правни концепции.