Служебното правителство на Димитър Попов подписва преди 34 години първото споразумение на България с Международния валутен фонд (МВФ). Това събитие бележи началото на новата икономическа политика на страната в условията на преход от планова към пазарна икономика.

Подписаното споразумение е в сила за периода 15 март 1991 – 15 март 1992 г. и предвижда финансова подкрепа за страната в размер на 279 милиона специални права на тираж (СПТ). Допълнително по линия на Compensatory and Contingency Financing Facility (CCFF) са предвидени още 60,6 млн. СПТ като компенсация за нарастващите разходи на България за внос на енергийни ресурси, предизвикани от Персийската криза.

Въпреки първоначалното одобрение, последният транш по споразумението не е получен поради неизпълнение на поставените от МВФ икономически параметри.

Кой е Димитър Попов?

Димитър Илиев Попов е български юрист и политик, министър-председател на служебното правителство на националното съгласие (1990-1991), известно с провеждането на първите свободни парламентарни избори в страната след 1989 година.

Роден през 1927 г. в гр. Кула, област Видин, той завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дълги години работи като юрисконсулт и съдия в Софийски градски съд.

През декември 1990 г., в разгара на тежката икономическа и политическа криза, е избран за министър-председател на правителството на националното съгласие. Кабинетът му включва експерти от различни политически партии – БСП, СДС и БЗНС, и има за цел стабилизиране на държавата и подготовка на реформите в икономиката.

Икономически предизвикателства и курс към пазарна икономика
Периодът на управление на Димитър Попов се характеризира с:

• Огромен външен дълг и фискална нестабилност
• Първи стъпки към икономически реформи и либерализация на цените
• Дефицит на стоки и опашки пред магазините
• Инфлация и социално напрежение
• Правителството му предприема мерки за освобождаване на цените, което води до шоково поскъпване на основни стоки.

В този контекст, Попов остава в историята с крилатата си фраза: „За Бога, братя, не купувайте!“

С този призив той се обръща към гражданите в опит да предотврати паническото презапасяване след обявената първа вълна на ценови либерализации.

През 1992 г. Димитър Попов се кандидатира за президент от името на Българската демократическа партия, но не успява да спечели изборите. След което се оттегля от активната политика.

Тридесет и четири години по-късно, първото споразумение с МВФ остава важна част от българската икономическа история – първи опит на страната да се интегрира във световната финансова система след десетилетия на централизирано управление.