На 2 юли през 1949 г., в 9.15 часа първият червен министър-председател на България Георги Димитров умира в Москва. Причините за смъртта му и до днес са спорни, но една от разпространените версии е, че Вождът (както са го наричали - б.р.) е бил отровен по заръка на Сталин. Съветският диктатор заповядва тялото на лидера на Коминтерна да бъде балсамирано.

В Москва са запазени протоколите за тази подготовка. В тях се посочва, че е извършено “наливане на специални балсамни течности в крайниците, които допълнително са били инжектирани и в тъканите на гърдите и корема му”. Освен това е извършено местно инжектиране в пръстите на стъпалата и дланите, за да бъде предотвратено по-нататъшното им деформиране. Съветският екип от експерти е бинтовал тялото на Димитров с гумени бинтове и лепенки, за да се запази влажността на трупа по време на пътуването му до София.

Заедно с тялото на починалия Вожд в българската столица пристига и екип от най-добрите специалисти балсаматори, водени от прочутия проф. Борис Збарски. Веднага след настаняването им у нас, те започват работа в двореца Врана, който по това време е резиденция на министър-председателя Георги Димитров. Балсамацията се извършва в днешната спалня на експремиера Симеон Сакскобургготски и съпругата му царица Маргарита. Стаята е на втория етаж на двореца, в неговото южно крило. Така се случва един странен исторически куриоз – в помещението, където получава безсмъртие Вождът, днес там отдъхва собственикът на Врана – цар Симеон Втори.

Балсамираният Георги Димитров е положен в специално изградения за целта мавзолей. Строителството му е било завършено за рекордните 138 часа. Изграждането му е истинско чудо и е дело на войници и бригадири – доброволци и строители от цяла България.

Медиците изваждат мозъка на Георги Димитров – за балсаматорите той е чуждо тяло в подготвяната мумия за експониране в мавзолея. Той предаден за отговорно пазене в БАН, където  мозъкът на Вожда се съхранява в специален сейф.

Смъртта на червения вожд хвърля в покруса и траур цялата страна, макар че само няколко години по-рано народът плаче за своя любим цар Борис III.

И до днес българските историци отказват да направят обективен прочит на живота и делото на Георги Димитров, а Кремъл отказва да разсекрети документи около смъртта му на Вожда. Безспорен е обаче фактът, че фолклорът и фалшификациите около личността на Димитров са повече от истините- А пред българския народ, този верен слуга на Кремъл е отговорен за едни от най-зловещите погроми срещу нацията, извършен непосредствено след 9 септември 1944 г. с и без участието на така наречения Народен съд.