Преди 83 години, по заповед на Москва, убиват ген. Луков, подготвял извеждането на България от Оста

Ако генерал Христо Луков беше останал жив, Червената армия нямаше да стъпи на наша земя и да окупира отечеството ни за 45 години. Тази историческа теза развива бившият царски летец, концлагерист, депутат и жива памет на новата ни история Дянко Марков, който си отиде от този свят на 4 октомври 2022 година. 

Той е убеден, че ген. Луков се е готвел България да бъде изведена от съюза с Германия. Лично се е бил ангажирал да убеди германците за този ход. Това се случва една година преди Червената армия да стъпи на Дунава, казва Марков. Но конфликтът му с цар Борис Трети слага край на тази възможност.

Привидно конфликтът е заради недоразумения в бюджетите на вътрешното и военното министерство, което Луков ръководи. Истината е, че той беше засенчил с популярността си Царя, превръщайки се в любимец на народа. Негови са думите: Всеки враг ще срещне българските ножове. Така той възстановява духа на българската армия, съсипана след Първа световна война. Модернизира я и я превърна я в боеспособна. Луков беше 

олицетворение на възстановената войнска мощ на отечеството

Царят вика военният си министър на аудиенция, а Луков предусеща, че ще поискат оставката му. Написва я и си я слага в джоба си, свидетел е лично баща ми. Отива с оставката си в двореца и я подава, разказва още Дянко Марков.

На 13 февруари 1943 година е извършен показният разстрел в София на генерал Христо Николов Луков от комунистически терористи. Водачът на патриотичната организация Съюз на българските национални легиони е ликвидиран по решение на БКП.

Изготвен е списък на хора, които трябва да бъдат убити, в който влиза и Христо Луков. Заповедта е предадена от секретаря на окръжния комитет на БКП в София Методи Шаторов на ръководителя на терористичните групи в града Славчо Радомирски, който възлага убийството на Луков на Иван Бураджиев и Виолета Якова.

Вечерта на 13 февруари 1943 година Бураджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Бураджиев стреля по Луков от близко разстояние и го ранява, но той се опитва да окаже съпротива, отстъпвайки навътре в къщата. Якова влиза след двамата и прострелва Луков в сърцето пред очите на дъщеря му, след което убийците избягват през съседния двор.

Убийство, извършено от комунистически терористи, е по заповед на Сталин, който трябва да си разчисти почвата за съветската окупация на България. 

Подобни терористични убийства - единични или масови, са винаги придружени от оклеветяване на жертвите и с лепенето на етикети "фашисти" „контрареволюционери" и т.н., за да се „оправдае“ престъплението.

Така доброто и злото си разменят местата, убиецът става герой, а жертвата – престъпник.