19 Ноември, 2026

Преди 92 години: Владо Черноземски ликвидира в Марсилия палача на българите в Македония

крал Александър I Караджорджевич, снимка: Уикипедия

От днешна гледна точка, извършеното от Владо Черноземски би било осъдително, но от дистанцията на времето този случай не може да бъде разглеждан едностранчиво

На 9 октомври 1934 г. крайцерът "Дубровник" акостира в Марсилия. Започва официалното и последно посещение на югославския крал Александър I Караджорджевич във Франция – Великата европейска сила, която носи основната отговорност за създаването на неговата многонационална държава след края на Първата световна война /1914-1918/.

Последното пътуване Кралят е настанен в открит автомобил заедно със своя домакин френския външен министър Луи Барту. С тях пътува и генерал Жорж. Ескортиран от почетен кавалерийски конвой, автомобилът тръгва по улиците на средиземноморския град за префектурата.

По пътя ръководителят на френската дипломация и югославския монарх са приветствани от местното население. Крал Александър е спокоен и с удоволствие приема поздравите на французите. Едва ли е предполагал, че това ще бъде неговото последно пътуване.

Възползвайки се от ситуацията млад мъж пробива полицейския кордон и се качва на външното стъпало на автомобила. Той стреля от упор и убива на място югославския монарх.

При стрелбата е ранен тежко и Луи Барту, който също издъхва. Един от кавалеристите успява да удари със сабята си стрелеца по главата. Открита е безразборна стрелба от охраната, нападателят е тежко ранен и няколко часа по-късно умира.

Разследването по-късно ще установи, че това е българинът Владо Черноземски... Световната преса гръмва и нарича тези събития "атентатът на века".

От днешна гледна точка, извършеното от Владо Черноземски би било осъдително. Но, ако подходим исторически и се замислим за епохата, в която са проехтели тези изстрели, тогава нещата стават много по-сложни. Гледната точка в никакъв случай не може да бъде толкова едностранчива.

Кралство СХС/Югославия = Сърбия Иска Всичко Сърбия е възнаградена пребогато след края на Първата световна война, в която тя се бие на страната на Антантата. Под скиптъра на династията Караджорджевич е реализирана мечтата за "южнославянския Пиемонт".

Към старите земи на кралството, които вече включват населените с българи Македония и с албанци Косово и Метохия, са присъединени Хърватия, Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Войводина.

Но много скоро става ясно, че новосъздаденото държавно образование е на светлинни години от мечтата за страна, в която населяващите я нации живеят равноправно. Нещо повече голяма част от тях даже са изключени от официалното наименование на държавата – Кралството на Сърби, хървати и словенци, което след преврата от 1929 г. се преименува в Югославия.

Българите в Македония са лишени от своите църкви и училища, нещо на което дори османските турци не са посягали.

Най-прогресивната част от тях е избрала да емигрира в България и да се сражава срещу сръбските окупатори под червено-черното знаме на Вътрешната македонска революционна организация, начело с Тодор Александров и Ванчо Михайлов.

Много тежка е ситуацията в Косово и Черна гора, където местният елит също е подложен на гонения и сърбизация.

Сръбският хегемонизъм, олицетворяван от възкачилия се на престола през 1921 г. Александър I и от премиера Никола Пашич, започва настъпление и срещу правата на хърватите.

На 8 август в Скупщината сръбският депутат Пуниша Рачич разстрелва водача на Хърватската селска партия доктор Степан Радич. Това е ясен сигнал, че какъвто и да било компромис или мирно съществование със сърбите е невъзможен.

Жителите на страната разчитат абревиатурата СХС като Сърбия иска всичко /в превод от сърбохърватски – бел.ред./.

Година по-късно крал Александър I извършва преврат и установява терористична диктатура спрямо българите в Македония и хърватите.

Наказанието През 20-те и 30-те години на ХХ век положението на Балканския полуостров е изключително сложно.

Със създаването на Кралство Югославия се образува един уникален организъм, който в крайна сметка се оказва доста агресивен и допълнително усложнява геополитическата ситуация в региона. Това само по себе си е вече достатъчно, за да предизвика конфликти между балканските държави.

Крал Александър I се опитва да наложи сръбската доминация не само над Югославия и нейните народи, но и над България и Албания, като ги погълне.

Прави се опит на преден план да излезе Кралство Югославия. В България действа много сериозна агентурна мрежа. Нейният двигател е сръбското посолство в София.

Създават се много на пръв поглед безобидни организации като Дружеството за приятелство с Югославия или Дружеството на студентите приятели на Югославия. Техни членове изнасят лекции в цяла България за това как трябва да се създаде една интегрална държава, която да включва и нашата страна.

Това ще бъде една държава от Адриатическо до Черно море под скиптъра на Караджорджевич.

Този замисъл, ползващ се с подкрепата на Франция, е съсипан само с един удар, изстрелите на Владо Черноземски в Марсилия.

Исторически невярно е определението, което дава световната преса за убийството на крал Александър. Атентатът на века е в Сараево, който доведе до началото на Първата световна война през 1914 г.

Марсилският атентат не доведе до нова война. Нещо повече, той не доведе и до сътресения, които да са фатални за цяла Европа.

Владо Черноземски е ръката, която натиска спусъка срещу Александър Караджорджевич. Същият този Александър, който по време на Балканските войни /1912-1913/ зашлеви плесница на едно българско момиче, Васка Зойчева. И тази плесница не е забравена от ВМРО и македонските българи. 

Източник: БГНЕС

Сподели:
За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

За първи път на български - пророческа повест, предвестник на „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

На 24 ноември в Американския център при Столична библиотека Издателство "Шар" и Общество "Ген. Иван Колев" ще представят „Бунтът на животните“ на украинеца Николай Костомаров

Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Паметен ден: 35 години от първия свободен митинг, на който никой не поиска "смърт" на комунизма

Абсурден е фактът, че по време на митинга не е допуснат да говори нито един автентичен антикомунист и политически затворник като Илия Минев

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Единадесет години без проф. Пламен Цветков

Един от малцината съвременни български историци, които искаха да учим родната история не от русофилска, а от българска гледна точка

Коментари (1)

  • 11:16, 9 Октомври, 2026

    Драги сънародници, авторът на тази статия греши името на българина-герой, ликвидирал сръбския диктатор. Владо Черноземски е македонски българин, също е герой, убит от сръбските националисти, но името му е използвано от истинския атентатор, който е българин и се казва Величко Димитров Керин от Каменица /днес квартал на Велинград/.Има и документален филм за Величко Керин. Вечна слава на героя!

    Отговор