В интервю за скопското издание „Слободен печат“ председателят на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) Люпчо Коцарев заяви, че Българската академия на науките (БАН) вече не си сътрудничи с македонската академия по въпроси на идентичността, езика и историята. Според академика това се дължи на възгледите, изразени по този въпрос от страна на МАНИ, поше "Фокус".

„МАНУ и БАН имаха реално сътрудничество в много научни области, но въпросите за македонския език и идентичност, изглежда, според мен бяха заметени под килима, въпреки че нито македонският език, нито македонската идентичност бяха оспорени и ние имахме достойно сътрудничество с БАН. Мисля, че единствената причина за прекратяване на сътрудничеството са възгледите на МАНИ по отношение на македонската идентичност, език и история“, заключи академикът.

Съгласно думите на Коцарев, МАНИ ще си сътрудничи с онези институции и академии, които, както той казва, уважават научния факт, че „македонците са специален народ с вековна традиция, който говори, твори, радва се и скърби на македонски език, в продължение на векове, в и извън територията на страната ни".

„Възгледите на нашия съсед са ясни. На 9 октомври 2019 г. българското правителство официално прие документ, определящ рамковата позиция на Република България по отношение на процеса на стабилизиране и асоцииране на Македония и Албания. Позицията е непроменена и недвусмислена, което се потвърждава от следния цитат (взет от уебсайта на правителството на Република България:

„Трябва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите диалекти в бившата югославска република след тяхната кодификация през 1944 г. Нито един документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българската страна за съществуването на т.нар македонски език, отделен от българския“.

Има ли нужда от други коментари? Част от суверенитета на всяка държава включва изключителното право на държавата да регулира своите вътрешни работи: религия, език, националност и съответно образователната система. Суверенитетът на която и да е държава, включително Македония, включва правото на самоопределение по въпроси на идентичността, езика и религията, което означава, от друга страна, че идентичността, езикът и историята изобщо не са (и не трябва да бъдат) тема за политически преговори“, категоричен е Коцарев.