„Историята на свалянето на Доналд Тръмп в САЩ има всички признаци на цветна революция. Дори две. Първият неуспешен опит да се удържи Тръмп извън властта се състоя през зимата на 2016-17 г., като кулминацията му достигна своя връх в неуспешната „революция на вагините“. Втората, успешна, тъй като беше много по-добре подготвена, се проведе пред очите ни през есента-зимата на 2020–21“, пише известният руски анализатор Ростислав Ищенко в материал за Alternatio.org, представен от focus-news.net без редакторска намеса.

Самият факт на използването на цветни технологии за организиране на пуч в САЩ е достатъчен, за да опровергае конвенционалната идея за Америка като инициатор на цветни революции, които уж отговарят на дългосрочните държавни интереси на САЩ. Но има и още нещо. По време на президентството си Тръмп не само не организира нови цветни преврати, но и значително (доколкото можеше в лицето на опозицията от Демократическата партия и част от републиканците) намали подкрепата за режимите, които дойдоха на власт чрез цветни революции.

В светлината на тези факти, можем да направим извода, че цветните революции се правят не в интерес на САЩ, като държава, а в интерес на една от групировките в американския елит (ляволибералната транснационална финансова олигархия). Освен това тази група използва същите методи срещу опонентите си в САЩ, които е използва извън САЩ.

От тази гледна точка е трудно да наречем Украйна – колония на САЩ, макар че този термин често се използва от руските, а в последно време и от украинските политолози. Става въпрос за това, че колониите, разбира се, ги грабят, но при това следят да им останат ресурси за оцеляване и постоянно възпроизводство. Много по-изгодно е да грабиш колония за 200-300 години, отколкото да я разрушиш и унищожиш за десетилетие или дори по-бързо.

Украйна се превръше в американска колония при Кучма и на практика стана при Янукович. Всички признаци бяха очевидни: военно-политическа зависимост, липса на независима външна и вътрешна политика. Установяването на господстващи търговски и икономически връзки с метрополията. Те не успяха да разрешат този проблем, но активно се движеха в правилната посока. Прехвърляне на контрола върху националните финанси към метрополията и осигуряване на привилегировани условия за бизнеса й в националната икономика.

Но именно Кучма и Янукович, класически колониални губернатори, бяха свалени от американците с помощта на цветни преврати, а режимите, които ги замениха, открито унищожаваха украинската държавност (Порошенко завърши това, което Юшченко нямаше време).

Фактът, че първият цветен преврат в Украйна се е случи по време на републиканската администрация на Джордж Буш, не отменя неговата транснационално-олигархична ориентация. Първо, всички условия за него бяха създадени от администрацията на Клинтън. На второ място, по това време в Съединените щати все още съществуваше двупартиен консенсус и републиканците, подобно на демократите, отразяваха интересите на глобалния финансов капитал, който вече беше заложил на ляволибералната идеология. В Грузия цветният режим на Саакашвили бе белязан и от подкопаването на основите на грузинската държавност, загубата на територии и въвеждането на страната във военен конфликт с Русия, който Грузия нямаше да преживее, ако не беше прагматичната умереност на Кремъл. По подобен начин цветният режим на Пашинян нанесе сериозен удар върху основите на арменската държавност. В крайна сметка цветният режим на Байдън също започна да унищожава американската държава дори на етапа на завземане на властта.

Наблюдаваме завидна последователност: цветните режими не водят до установяване на колониален статус на контролираните територии. Той е факт още преди идването на власт на цветните режими и служи само като предпоставка за тях. Цветните режими унищожават всяка държавност, включително колониалната.

От това можем да направим второ заключение: глобалистическата транснационална финансова олигархия, разчитайки на ляволибералната идеология, води война на унищожение срещу всяка държавност на планетата. Държавата ограничава корпорациите в стремежа им към неограничено господство. Съвременните информационни технологии, комуникации, логистика и средства за насилствено потискане на несъгласието позволяват на корпорациите да решават проблема с господството без помощта на държавата, като същевременно спестяват от това да я издържат и от защита на държавните интереси, които не винаги съвпадат с корпоративните интереси.

Транснационалната олигархия се нуждаеше от силна американска държава, докато можеше потенциалът й да се насочва за разрушаване на други държави. Веднага щом възникна опасността от прехвърляне на властта в САЩ в ръцете на десни консерватори, защитаващи интересите на индустриалния капитал, финансовата олигархия, разчитайки на ляволиберална идеология и ляво-фашистки банди (ето как модерният фашизъм има отчетлив ляв, троцкистки оттенък), започна да разрушава американската държавност.

По време на своето безразделно идеологическо господство финансовата транснационална олигархия успя да създаде повече или по-малко сериозни леволиберални движения в почти всички държави. В страните със силни традиции (Русия, Китай, Иран, Турция) пролигархичните левичари са по-слаби. В държавите от традиционния Запад (САЩ, Франция, Германия, Великобритания) той е по-силен. Но те са навсякъде и навсякъде водят една и съща борба не толкова срещу конкретно правителство, колкото срещу националната държавност като такава.

В това отношение посредственото и нелепо представяне на „пилетата на Навални“ на 23 януари в Русия се различава от байдънитския преврат в САЩ само по авторитета и нивото на обществена подкрепа за конкретни лидери и произтичащия краен резултат. Те имат една и съща цел. Мисля, че няма смисъл да се доказва, че хипотетичното идване на власт в Русия на ляволибералните наемници на транснационалната финансова олигархия би довело незабавно до въвеждане на строга цензура, репресии срещу несъгласието, както и до бързо разрушаване на основите на руската държавност.

Събитията от последните десетилетия позволиха да се ракзрие фактическото съществуване на ляволиберален интернационал, подкрепен от финансовата олигархия. Без да бъде формализиран (без основатели, без постоянен апарат), той работи по-ефективно от небезизвестния Коминтерн, защото разчита на практически неограничените възможности на транснационалните корпорации. Те осигуряват незабавна подкрепа навсякъде по света и по каквато и по всеки повод.

Всъщност транснационалната финансова олигархия, опираща се на идеологията на ляволибералния глобализъм, отприщи война срещу всички държави на планетата. Неговият идеал е превръщането на нашия свят в глобална империя от корпорации, при която бариерите под формата на национални правителства, които пречат на корпорациите, са напълно изметени. Тяхното място трябва да заемат глобалните структури, които осигуряват господството на транснационалната финансова олигархия.

Силните страни на настъпващата глобална олигархия са:

• неограничени финансови ресурси;

• транснационално единство на фона на консервативните сили, разчитащи на национални държави и поради това често раздирани от междудържавни противоречия;

• готовност да унищожи стария свят до основи, без да е обвързан със социални задължения.

Това е сериозен потенциал, но те имат и слабости:

• Интересите на транснационалната финансова олигархия и ляволибералните глобалисти съвпадат само на етапа на борбата срещу консерваторите. Щом започне да се вижда победата, между тях възниква конфликт за това кой ще управлява в „смелия нов свят“ и кой ще се подчинява;

• икономическата база на финансовата олигархия е изчерпана. Дори да приемем, че той ще успее да завземе властта над цялата планета, допълнителният ресурс, необходим на системата за поддържане на динамично равновесие, може да бъде използван само чрез прогресивния грабеж на все по-широки слоеве от населението, включително на събратята по финансовата олигархия. До действителния геноцид, който можем да наблюдаваме сега в същата Украйна, където населението бързо и ефективно се лишава от последните му средства да поддържа поне някакво съществуване. Страната губи население с ускорени темпове.

По този начин хипотетичното завземане на властта над планетата от финансовата олигархия все пак в крайна сметка води до смъртта на нежизнеспособна система, но едва след като значителна част от населението на Земята е загинало. Това означава, че борбата не е за избора на вариант на бъдещето, а за избора между бъдещето и неговото отсъствие.

Тъй като във всяка отделна държава конфронтацията между консерватори-традиционалисти, които защитават интересите на реалния сектор, и либерални левичари, които защитават интересите на финансовата олигархия, протича във формата на гражданска война (първоначално студена, но непрекъснато стремяща се да се превърне в горещ конфликт), екстраполиратази тази ситуация на целия свят, можем да кажем, че първата глобална гражданска война се разгръща пред очите ни, състояща се от поредица от национални граждански конфликти.

За по-успешно противодействие на ляволибералния интернационал е необходимо да се обърне внимание на създаването на десен консервативен интернационал. За зародиш на такъв може да се счита за неформалния съюз на Русия, Китай, Иран и Турция, който не без проблеми се оформя в Близкия изток. Подобен неформален съюз на Русия и Китай съществува в Далечния изток. Проблемът на всички тези неформални асоциации обаче е, че участниците все още ги разглеждат като средство за защита от външна агресия, докато всъщност конфронтацията отдавна има глобален характер и вътрешните сили играят в нея не по-малка роля от външните.

Всъщност ни предстои да разберем, че част от нашите сънародници, хора, които имат общо гражданство с нас, които говорят един и същи език и се ползват със същите права, не са „пета колона“, подкрепяща външна сила, а част от тази сила. И че имаме и голям брой потенциални съюзници на територията на държавите, които считаме за свои противници.

Войната промени характера си. Линията на фронта минава не между държави, а в рамките на държавите. Това затруднява идентифицирането на приятел или неприятел. Но достатъчно е просто да разберем, че левите либерални движения са недвусмислен враг, а десните консервативни движения са потенциален съюзник и всичко ще си дойде на мястото.

Между другото, ляволибералните сили могат да се обличат в националистически дрехи (както в Украйна), но истинското им лице винаги се вижда в резултата от тяхната дейност (лесно предсказуема): крахът на националната държавност и осигуряването на пълна свобода за олигарси, както местни, така и транснационални, които бързо изяждат местната олигархия.