Премахната е схизмата - отлъчването на българската църква от общение с православния свят
На 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата над Българската православна църква, наложена от Вселенската патриаршия в Цариград през 1872 г.
Схизмата, или отделянето на църквата ни от православната общност, започва през 1872 г. Тогава нашата църква носи наименованието Българска екзархия и обедининява земите ни с етнически българи.
Отлъчването е било наказанието на Цариградската патриаршия, заради завършилата с успех борба на българите да имат своя независима духовна институция. Те успяват по мирен път да извоюват Българска екзархия, която се отделя от гръцката Цариградска патриаршия.
Цариградската патриаршия по онова време е изцяло в услуга на идеите за „Велика Гърция“. Тя издига националните гръцки интереси над тези на църквата. Това, според законите означавало едно: ерес, наречена етнофилетизъм.
Но вместо гърците, в тази ерес са обвинени българите, защото са отстояли своя самостоятелна църква.
Именно нападките, че налагаме националните си интереси, т.е че проявяваме етнофилетизъм, е аргументът, с който на българите е наложено тежкото наказание - схизма, отлъчване от православната църква.
Заради отлъчването, Българската църква е изолирана от целия православен свят в продължение на 72 години. Едва през 1945 година, след идването на комунизма, с посредничеството на Руската патриаршия Цариград вдига схизмата, наложена над църквата ни.
Отлъчването става със специален документ, който се намира в архива на Светия синод. В него, обаче, никъде не е записано, че българите са били изразители на ереста етнофилетизъм. Явно това е било само повод за наказание, но не и реално основание.
Още от От редактора
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин
Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България
195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес
Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?
Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен
Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел