Схизмата, или отделянето на църквата ни от православната общност, започва през 1872 г. Тогава нашата църква носи наименованието Българска екзархия и обедининява земите ни с етнически българи. 

Отлъчването е било наказанието на Цариградската патриаршия, заради завършилата с успех борба на българите да имат своя независима духовна институция. Те успяват по мирен път да извоюват Българска екзархия, която се отделя от гръцката Цариградска патриаршия.

Цариградската патриаршия по онова време е изцяло в услуга на идеите за „Велика Гърция“. Тя издига националните гръцки интереси над тези на църквата. Това, според законите означавало едно: ерес, наречена етнофилетизъм. 

Но вместо гърците, в тази ерес са обвинени българите, защото са отстояли своя самостоятелна църква. 

Именно нападките, че налагаме националните си интереси, т.е че проявяваме етнофилетизъм, е аргументът, с който на българите е наложено тежкото наказание - схизма, отлъчване от православната църква. 

Заради отлъчването, Българската църква е изолирана от целия православен свят в продължение на 72 години. Едва през 1945 година, след идването на комунизма, с посредничеството на Руската патриаршия Цариград вдига схизмата, наложена над църквата ни. 

Отлъчването става със специален документ, който се намира в архива на Светия синод. В него, обаче, никъде не е записано, че българите са били изразители на ереста етнофилетизъм. Явно това е било само повод за наказание, но не и реално основание.