Даниела Горчева

Тази вечер, 12 септември от 18 часа в Нов театър НДК, София ще бъде представена една уникална книга, съдържаща 270 документа, свързани с личността на убития в Лондон през 1978 година от престъпната комунистическа Държавна сигурност български писател Георги Марков.

Сборникът "Аз бях Той" на издателство "Рива" съдържа личната кореспонденция на Георги Марков до родителите му, приятелите му, колегите му, до достойни и до не особено достойни хора, съдържа и техните писма до него. 

Но освен личната кореспонденция, читателят ще се запознае с обвинителния акт срещу „предателя“ Георги Марков, с разпитите, с доносите, със „справките“ на ДС, със стенограми от заседания на Съюза на българските писатели и много други документи, които безпощадно предават атмосферата на страх и подлост, на лъжи и лицемерие в онези години, когато уж се строеше светлото бъдеще на България, а всъщност се убиваше в зародиш всеки стремеж към свободата. И се живееше в тих ужас и в битова и духовна мизерия.

Именно това – липсата на свобода и непоносимостта към лъжата и фалша накара творци като Георги Марков и Любомир Далчев да напуснат България, отказвайки привилегиите, започващи наново, от нулата и успели, благодарение на таланта си. 

Чета обвинителния акт и отново се удивлявам на точната картина на комунистическа България, нарисувана от Георги Марков. На безпомощността на комунистическото обвинение, „аргументирано“ не с правни категории, а с махленски обиди, хич и не се удивлявам. 

Из ОБВИНИТЕЛЕН АКТ по преписка вх. № 7172/72 год. 
по описа на Софийска градска прокуратура 
По обвинението на: ГЕОРГИ ИВАНОВ МАРКОВ 
По чл. 101, ал. I и 108 от НК

„От горното се вижда, че след като е напуснал страната, Георги Марков се е поставил в услуга на чужда организация, за да служи във вреда на Народната република – престъпление по чл. 101, ал. I от НК. Поставил се в услуга на чуждите радиостанции Би Би Си и „Дойче веле“, обвиняемият Георги Марков, с цел да отслаби властта в НРБ и да създаде затруднения, в качеството си на говорител и коментатор по упоменатите радиостанции, от м. декември 1971 г. системно разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ. 

Безспорно доказателство за това са приложените есета и коментари, написани от обвивения Марков и прочетени лично от него по радио „Дойче веле“. 

Не е нужно да се прави и задълбочен анализ на същите, за да се види цинично изразеното му вражеско отношение към нашата социалистическа държава, стопанското и културно развитие на страната, злостните клевети са насочени и персонално срещу дейци на културата, срещу партийни и държавни ръководители. Той успя да се принизи до нивото на най-долен клеветник, забравил род и родина. 

1. Така в статия от 15.ХII.1971 г. отново „Представянето на съвременната българска литература пред света“, предадено по радио „Дойче веле“, той между другите изобилни клеветнически твърдения казал:
 „Съюзът на българските писатели е една плитка локва... Дори разглеждана като отражение на живота в собствената си страна, партийната българска литература е хилядократно по-бедна и неспособна да го отрази, защото тя е просмукана от фалш и недостоен стремеж да избегне среща с действителността. Литературните герои живеят фалшив живот, изпитват фалшиви чувства, говорят фалшиви думи, защитават фалшиви идеи, в които фалшивите им създатели сами не вярват. Кому и какво ще продават казионните български писатели?“ 

2. В статията „Ще изчезне ли българският народ“, излъчена по радио „Дойче веле“ на 26.I.1972 г., обв. Марков в клеветите си няма никакво чувство на срам, като задминава в злобата си и най-върлите противници на НРБ и българския народ. Той твърди: 
„... Първото, което откривате в България, това е всеобщо чувство на безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния гнет да се живее ден за ден... Няма гражданин в страната, от председателя на Държавния съвет до последния гражданин, който да познава чувството на сигурност...“, л. 35 и 37. 

3. В статията „Властта, която поощрява доносничествата“, от 4.I I.1972 г., разпространена от радио „Дойче веле“, се казва: 
„Гражданите в България, когато са напълно прави в оплакванията и критиките си, от горчив опит се страхуват да разкрият името си. Защото в една тоталитарна система, където всички власти са обособени от шепа хора, на всяка част от системата се отговаря с масивни репресии от страна на цялата система.“

И по-нататък хвърля цялата си злоба към властта. 
„И на теория, и на практика в комунистическите страни съдебната власт е само един от многото инструменти в ръцете на управляващата върхушка за прокарване валидната в момента партийна линия. Затова и гражданите в комунистическите държави няма към кого да се обърнат, когато нещо ги боли“, л. 41.

 4. В редица есета и коментари обв. Марков разпространява клеветнически твърдения и във връзка с изкуството и културата в нашата страна. Стремейки се да игнорира подчертаното положително отношение на Партията, държавните и обществени институции за създаването на най-добри условия за разцвета на изкуството и културата, се твърди, че не са постигнати никакви успехи.
 От позициите на буржоазните идеологии за „свободно и чисто“ изкуство и култура има наглостта да твърди, че у нас няма сериозно произведение на изкуството. В статията „Проблеми на българската култура“, излъчена на 21.II.1972 г. пак по радио „Дойче веле“, той казва:
 „Няма съмнение, че в съвременния български живот комунистическата партия е фактор, който подлежи на вниманието на творците, но съвсем не в светлината на обективното отразяване, а като демонично черна сила“.
 „Как Партията изисква творците да фалшифицират действителността?“ 

5. Успехите на киноизкуството в НРБ са известни далеч зад границите на страната. Те са установени и в не един международен кинофестивал, но това не пречи на клеветника да твърди, че в страната липсвало свобода за създаването на добри кинотворби. Естествено под добри той разбира такива, които да възхваляват американския начин на живот, или такива, които ще възхваляват черното минало. С омраза към всичко българско той казва: 
„... Особено след чешките събития над българското кино се надвеси черната сянка на Държавна сигурност, фактически всяка творческа работа бе спряна. Темите, предложени на кинодейците за работа, бяха само две – далечното историческо минало и днешните подвизи на Държавна сигурност“. 

Но какво предлага той и какво създават неговите господари – творби за „бандити“ от типа на Ал Капоне или живота в нощните заведения, или... 

Обвиняемият не отминава в клеветите си институтите за масова информация в НРБ. „От високото място, на което е застанал – бунището на родоотстъпник, той твърди:
 „Години наред българските вестници, радио, телевизия и възможни пропагандни институти създават напълно превратни впечатления за живота на Запад чрез грубо тенденциозните си неверни информации... Мога с положителност да твърдя – казва той, – че не познавам български гражданин, който да вярва на официалната информация на собствената си страна“, справка л. 76 и 77. 

Стремейки се да оклевети признателността и уважението, които храни българският народ към народите на СССР, да минира основите на дружбата между НРБ и СССР, на БКП и КПСС и да подкопава вярата на народа към тази дружба, обв. Марков в пасквила „Критерият“, излъчен на 15.V.1972 г., пише:

 „Като си напрягам паметта да си спомня най-последователните партийни критерии, които са просъществували най-дълго време, се сещам за един от тях, а именно критерият, че любовта към България и любовта към СССР... Или другият критерий, че когато любовта към Партията се определя от любовта към днешните ръководители“. Справка л. 96. 4. 

Както се вижда, той загубва всякаква мярка. Той „убеждава“, че животът в Българя преди 9 септември бил по-хубав за народа. Изгубва всякакъв срам, като пише: 
„Малко е да кажа, че личността на учителя беше обезцветена. Идеологическите изисквания не му разрешават да се отделя нито за минута от онова, което отгоре са решили. Той няма право да бъде учител творец, учител тълкувател, учител мечтател, а само радиоточка на централната разпръсквателна система“, л. 104. 10.

В есето „Взаимно разбиране“ от 26.VI.1972 г. той между другото разпространява клевети, които вече с нищо не се отличават от тези, които най-злостно говорят и пишат срещу страната ни:
 „Страната се управлява със страх, литературата се пише със страх, в предприятията се работи със страх, отиваме на събрание със страх, срещаме се с приятели със страх, любиме се със страх. Всичко живо у нас се съобразява, безкрайно съобразява от страх да не му се случи нещо...“, справка л. 120. 11. 

Отивайки още по-далече, той вече бълва като най-голям враг гнусни клевети по адрес на Ленин и Г. Димитров, като твърди:
 „Необикновеното честване на 90-годишнината на Георги Димитров е само последната ракета от един нестихващ фойерверк, започнал още в сталинските години... Цялата му биография (на Г. Димитров), Лайпцигският процес, Коминтернът, думите му, физиономията му, лулата му, всичко това е един предумишлен повод за обществена деформация“.
 С клеветническите писания, от една страна, продал се, гледа да служи угоднически на господарите си. От друга страна, с цел да отслаби властта в НРБ, възхвалява антидемократическата идеология в явно подбуждаща към престъпления против властта. Разпространява клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй – престъпление по чл. 108 от НК.“

На премиерата ще бъдат прочетени текстове от книгата. 

Вход свободен, заповядайте.