Христо Христов, desebg.com

Премиерата на новия документален филм „Последните концлагеристи от „Белене“ на режисьора Димитър Коцев – Шошо, който е продукция на Нов български университет (продуцент проф. Людмил Христов, сценарист Христо Христов) получи широк отзвук в турските медии.

Редица електронни медии в южната съседка цитираха подробния репортаж на Анадолската агенция (АА) от специалното представяне на документалната лента в кино „Люмиер“ в София на миналия петък (3 април 2026 г.), на което освен героите – оцелели концлагеристи от времето на „възродителния процес“ и техните семейства, дошли специално от Турция, бяха и служебния министър-председател Андрей Гюров, както и Трайчо Трайков – министър на енергетиката, проф. Сергей Игнатов – министър на образованието и науката, Корман Исмаилов – министър на транспорта, доц. Михаил Околийски – министър, на здравеопазването, Румяна Бъчварова – началник на кабинета на служебния премиер, а също така и Н. Пр. Н. Пр. Мехмет Уянък – посланик на република Турция в България.

На високо ниво бе представен и НБУ, подкрепил създаването на филма - членове на Настоятелството на НБУ начело с неговия председател проф. Веселин Методиев, а също така и ректорът на висшето учебно заведение проф. Пламен Дойнов, както и д-р Георги Текев, изпълнителен директор и член на Настоятелството на НБУ.

В репортажа от събитието Анадолската агенция посочва, че филмът се фокусира върху страданията и историите на граждани от турски произход в България по време на комунистическия режим и разказва малко известните истории на последните жертви на „Белене“, последния концентрационен лагер в Европа.

Съвместно усилие на българи и турци

Цитирана е речта на проф. Пламен Дойнов, ректор на Нов български университет, произнесена при откриването на гала-вечерта:

„Виждам този филм като съвместно усилие на българи и турци, които, макар и разделени от граници днес, продължават да останат заедно в един по-висш смисъл, размишлявайки върху себе си и собствените си реалности.“

Посланик Уянък също поздрави Нов български университет, екипа на продукцията и всички жертви, представени във филма.

„Имахме възможността да чуем от първа ръка за страданията, несправедливостите, потисничеството и преследването, преживени от българските турци по време на комунистическия режим. Днес намираме за изключително ценно, че се осъществява такава важна съвместна работа върху споделената памет“, каза той.

Две години подготовка за филма

Режисьорът на филма Димитър Коцев-Шошо споделя пред кореспондента на АА, че снимките са продължили само една седмица, но подготвителният период е отнел повече от две години.

Коцев обяснява, че най-голямото предизвикателство пред филма е било да обедини 40 различни истории в едно цяло.

„Всеки герой във филма е достатъчно дълбок и уникален, за да бъде самостоятелен филм. Не беше възможно обаче да направим 40 различни филма, трябваше да направим само един. Този филм трябваше да покаже мащаба на престъпленията, извършени от комунистическия режим срещу български граждани от турски произход“, заяви той.

Подробни и обширни проучвания

Христо Христов, сценаристът на документалния филм, посочва, че най-важната подготовка за филма е била обширното проучване и проведените интервюта по темата.

„Когато започнах да говоря с тези хора, осъзнах, че българското общество всъщност не познава тази история. Това беше история за трагедия, за голяма болка и страдание и това, което ми разказаха, ме развълнува дълбоко“, цитира го Анадолската агенция.

Христов заявява в репортажа на АА, че е провел повече от 40 интервюта за филма и продължи по следния начин:

„Мъжете описваха глада, унижението и трудностите, които бяха преживели. Но най-голямата трагедия за нас беше това, през което са преминали техните семейства. Тези жени и деца бяха оставени сами, напълно на произвола на съдбата. Нямаха пари или ресурси. Това беше наистина ужасяваща трагедия. А това, че им беше казано „без посещения“, когато отиват на свиждане в „Белене“, за да видят съпрузите си, беше друга драма.“

Александър Кашъмов: Прокуратурата крие информация за престъпления при „възродителния процес“

Александър Кашъмов, директор на Програмата за достъп до информация, неправителствена организация, който присъства също на премиерата подчерта колко дълбоко е развълнуван от филма, казвайки: „Дълбоко съчувствам на страданията и борбите на тези хора.“

Кашъмов заяви, че Програмата за достъп до информация са направили всичко възможно, за да получат достъп до документи, свързани с престъпления, извършени срещу български граждани от турски произход по време на комунистическия режим.

„Опитваме се да получим повече информация от прокуратурата и да разкрием отговорните лица, използвайки закона. Вместо да предостави каквито и да било отговори, прокуратурата отхвърля нашите искания за информация. Освен това имаме доказателства за унищожени документи, което е много сериозна и тревожна ситуация“, каза той.

Кашимов подчерта, че филмът не е край, а по-скоро начало, заявявайки: „България трябва да покаже, че може да гарантира правата и свободите на своя народ“.

„Искаме справедливостта да възтържествува“

Ахмет Алпай, една от бившите концлагеристи от „Белене“, участващи във филма, каза, че не е могъл да сдържи сълзите си, докато го гледал, заявявайки:

„Докато бяхме в „Белене“ по време на снимките, си спомнихме миналото и не само си го спомнихме, но и преживяхме отново и отново болката, която изпитвахме там.“

Алпай отбеляза, че този документален филм е послужил като призив за действие за тях.

„Вярваме, че тези, които ни причиниха това страдание, трябва да бъдат подведени под отговорност пред закона. Водим съдебна битка в тази посока повече от 30 години и ще продължим да го правим. Искаме справедливостта да възтържествува“, каза той.

Един забравен престъпен режим отново е изправен пред съд пред документални камери

Под заглавието „Тъмната глава на насилствената асимилация на големия екран“, сайтът misyongazetesi.com цитира статията на живеещата в САЩ писателка Нася Кралевска, написана ексклузивно за българския сайт Faktor.bg, че документалният филм прави това, което съдилищата не успяха: той разкрива процеса на насилствена асимилация.

В публикацията се посочва, че „последните оцелели свидетели на лагера „Белене“ говорят от тишината.

Престъпления, които останаха ненаказани 36 години по-късно, сега отекват на големия екран. Страданието на българските граждани от турски произход се изразява не с омраза, а с искане за справедливост. Един забравен престъпен режим отново е изправен пред съд пред документални камери, се посочва още в публикацията.

Информацията за премиерата на филма в София намери и място на страниците в интернет на десетки изселнически организации, някои от чиито председатели присъстваха като гости на премиерата в София.

Редица турски медии, пишат, че очакват документалният филм „Последните концлагеристи“ да бъде показан и в Турция.