„Важно е да разгледаме аргументите на президента при отказа му да подпише първия указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и аргументите, които ползва сега, за това време, което отделя за подписването на втория указ. През годините в рамките на един и същ конституционен текст са действали различни законови разпоредби, имаме различни практики, понякога противоречиви“. Това каза пред БНР доц. Атанас Славов, преподавател по Конституционно право в Софийския университет и експерт в Антикорупционния фонд.

Според него президентът като висш конституционен орган с пряка демократична легитимност „не може да бъде превръщан в прост регистратор на решения на Висшия съдебен съвет. Още повече, когато същият този Съвет е отказал да разгледа аргументите на президента за неподписването на първия указ... Срок за указа има, той не е стриктно установен, но президентът най-вероятно ще го подпише. Оттам нататък е важно да следим неговите стъпки, за да се ориентираме в ситуацията“.

Славов обясни, че ако има решение на Конституционния съд, то няма да се приложи към висящата процедура за Иван Гешев. КС не разполага с време за реакция до януари следващата година, когато новият главен прокурор трябва да встъпи в длъ

Той поясни, че по Конституция президентът не е длъжен да излага мотивите си за подписването на указа.

„Няма пречка Сотир Цацаров да стане председател на Комисията по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). В конкретния случай виждаме г-н Цацаров като заслужил артист в оперетата „Ти си го избра“ – второ действие. Отново имаме сценарий, при който имаме сговаряне на всички политически сили“, коментира доц. Славов и допълни: „Важното е, когато се кандидатира едно лице за такава висша публична длъжност, да видим какво е свършил, когато е заемал другата конституционна длъжност. Според социологическите проучвания, които съпътстваха целия мандат на г-н Цацаров, общественото доверие към него беше около и под 10%. Това е по-ниско от доверието към съда, от доверието към парламента, от доверието към министър-председателя“.

Доц. Атанас Славов посочи като минус факта, че нито едно дело за корупция по високите етажи на властта не е било завършено в рамките на мандата на Сотир Цацаров: 

„Това е голямата тема за властта и функциите на главния прокурор. Тази свръховластеност прави невъзможно търсенето му на адекватна отговорност“.

Това, което притеснява доц. Славов, е тандемът Цацаров – Гешев начело на двата репресивни органа в държавата.

„Предвид политическата констелация и предвид публично известния процес по номиниране на двамата. Не се чувствам сигурен в упражняването на правомощията от двата репресивни органа“.

Според доц. Славов големият проблем е липсата на стандарт и прозрачност в дейността на прокуратурата и на Антикорупционната комисия.

Експертът не очаква да има реално състезание между Сотир Цацаров и другия кандидат за поста в КПКОНПИ Симеон Найденов, депутат от партия „Воля“:

„Това е направено формално, за да се легитимира цялата процедура и да не изпаднем в същите обяснения, както при избора на г-н Гешев за главен прокурор“.

В заключение доц. Атанас Славов посочи, че фактът да няма искрен дебат в европейските институции за състоянието на демокрацията в България е крайно притеснително. И означава, че българското общество трябва да мобилизира собствените си сили, за да изведе страната на ново ниво на демокрация, на отчетност, на прозрачност.