Президентският вот: битка за разпадащите се политически лагери или стартова площадка за нещо друго

Месец преди президентските избори големите партии още търсят своите кандидати, а истинският въпрос вече не е само кой ще стигне до „Дондуков“ 2. В условията на разпокъсана партийна система и размити политически граници решаващо може да се окаже кой ще успее да събере достатъчно широка коалиция от избиратели.

Президентските избори се очертават като голямата политическа битка на есента. Само че вместо ясни кандидатури и подредени фронтове, малко повече от месец преди вота политическите сили продължават да играят на изчакване.

Кандидатите все още не са окончателно обявени, възможните двойки се обсъждат зад кулисите, а партиите изглеждат по-разделени от всякога. И именно в този хаос може да се реши президентската надпревара.

„Състоянието на нашата политическа партийна система е такова – в насипно състояние, в криза, в неясни коалиции. След тези пет кризисни години, много избори, всичко е накъсано“, заяви в „Здравей, България“ политологът Мария Пиргова.

Според нея една от кандидатурите с най-сериозен потенциал е тази на Илияна Йотова.

Близо десет години като вицепрезидент ѝ дават политически опит и разпознаваемост, които могат да се окажат решаващи. Пиргова обаче смята, че Йотова не бива да бъде разглеждана просто като кандидат на определена партия или като продължение на настоящия президент.

„Аз даже не бих казала, че тя би била просто представител на Радев или на „Прогресивна България“. Напротив, тя би била самостоятелен президент“, заяви Пиргова.

Големият въпрос обаче остава: кой ще застане до нея?

Според политолога изборът на вицепрезидент може да се превърне в ключов ход. Формулата трябва да разшири подкрепата около кандидатурата – политически и обществено. Пиргова вижда възможност до Йотова да застане фигура с по-патриотичен и национално ориентиран профил, която да балансира нейния ясно изразен европейски образ.

Другата голяма неизвестна е Андрей Гюров.

Той все още не е обявил окончателно участие в президентската надпревара, а още по-неясно е дали ще успее да получи подкрепата на разпокъсания център и дясно. Според пиар експерта Георги Куртев именно в това се крие и потенциалът, и големият проблем на подобна кандидатура.

„Той е една интересна кандидатура, която е консенсусна, и виждаме, че е човек на действията“, коментира Куртев.

Но консенсусът на теория и мобилизацията на изборите са две различни неща.

„Голямата драма на господин Гюров е, че той трябва да обедини тези хора под един знаменател, защото изборите се печелят само със силна партийна подкрепа“, предупреди Куртев.

А това поставя и големия въпрос пред ГЕРБ.

Ще издигне ли партията собствен кандидат? Ще застане ли зад чужда кандидатура? Или ще предпочете да запази силите си за втория тур?

Според Пиргова отказът от собствена кандидатура би бил сериозен риск.

„Аз мисля, че ГЕРБ ще се загуби, ако не излезе на изборите и ако подкрепи чужд кандидат. Трябва да имат свой кандидат и да се борят, колкото могат“, заяви тя.

Защото в президентска кампания не е достатъчно просто да присъстваш на финала.

„Не е важно само да стигнеш на втория тур. Важно е какво се случи след него“, подчерта Куртев.

Именно там може да се реши и съдбата на големите партии – особено ако се окажат принудени да избират между политически принципи, партийно оцеляване и подкрепа за кандидат, който не е техен.

Междувременно на хоризонта се очертава и друг възможен сблъсък – този между Илияна Йотова и кандидат на „Възраждане“, като сред обсъжданите имена е Петър Волгин.

Според Пиргова именно подобна конфронтация може да даде на кампанията истинската интрига, която засега липсва. Сблъсъкът между проевропейска ориентация и по-проруски позиции би превърнал президентския вот в много повече от състезание между личности.

„Аз очаквам интрига с Йотова – „Възраждане“. Защото Йотова – Гюров няма интрига“, прогнозира Пиргова.

На този фон се появяват и други имена – Иван Христанов, Николай Ненчев, Георги Димов, Радостин Василев и други публични фигури.

За част от тях президентската кампания може да се окаже не толкова битка за „Дондуков“ 2, колкото стартова площадка за нещо друго – нов политически проект.

Така голямата интрига на тези избори може да се окаже не просто кой ще стане президент. А кой ще оцелее политически след тях.