Половин век след историческото кацане на първите апарати на Марс, едно дългогодишно научно заключение е подложено на сериозно съмнение. Според нов анализ на архивни данни, публикуван от учени в областта на астробиологията, легендарните мисии Viking на NASA може би са открили признаци на живот на Червената планета още през 1976 г. — но човечеството не е разбрало това навреме.

Тезата, която предизвиква нова вълна от дебати, идва от ръководен от проф. Стив Банър изследователски екип, към Foundation for Applied Molecular Evolution. Според него, грешна интерпретация на данни от един ключов уред е довела до официалното убеждение, че Марс е безжизнен — убеждение, което доминира науката вече 50 години.

Когато Viking 1 и Viking 2 кацат на Марс, те носят три експеримента за търсене на живот — всички те дават положителни резултати. Проблемът идва от четвърти инструмент: газов хроматограф–масспектрометър (GC-MS), който не отчита органични молекули. Това кара ръководителя на проекта тогава да обобщи: „Няма органика, няма живот“.

Но според Бенър това заключение е било прибързано. GC-MS всъщност е регистрирал метилхлорид и допълнителен въглероден диоксид — съединения, които по онова време са обяснени като замърсяване от Земята. Днес обаче науката знае, че метилхлоридът не е почистващ агент, а газ с естествен произход, който може да се получи при разпад на органични вещества.

Именно тук се появява новият ключ: през 2008 г. на Марс е открит перхлорат — силен окислител. А по-късни експерименти показват, че при нагряване органични молекули в присъствието на перхлорат се разпадат точно до въглероден диоксид и метилхлорид. С други думи — GC-MS е „видял“ органика, но под формата на нейни разпадни продукти.

Този прочит на данните, според Бенър, напълно променя смисъла на резултатите от Viking и дава нова тежест на трите експеримента, които още тогава са отчели признаци на метаболитна активност. Аргументите и детайлите около тази преоценка са подробно разгледани в анализа, цитиран от Space.com.

За да обяснят наблюденията, учените предлагат хипотетичен модел на марсиански микроорганизми, наречен BARSOOM — автотрофни бактерии, които произвеждат енергия, съхраняват кислород и изпадат в покой при неблагоприятни условия. Името идва от „Барсум“ — литературното название на Марс в романите на Едгар Бъроуз.

Според този модел, микроорганизмите биха могли да обяснят отделянето на кислород и усвояването на въглерод, отчетени от Viking, без да се налага допускането за мистериозни и недоказани химични окислители.

Бенър е категоричен, че първоначалната интерпретация на данните е блокирала научния дебат за десетилетия. Вместо открита дискусия, заключението „Марс е мъртъв“ се е превърнало в догма, възпроизвеждана в учебници и научни програми.

Днес, когато модерните ровъри вече откриват органични молекули на Марс, въпросът не е дали те съществуват, а дали някога са били част от живи системи. И точно затова — 50 години по-късно — учените настояват разговорът да бъде подновен.