Пробив в битката с Алцхаймер: „Защитни“ мозъчни клетки може да спрат болестта

Алцхаймер е най-честата причина за деменция, но механизмите, които движат прогреса му, все още са обект на интензивно проучване. В центъра на болестта стоят микроглията – имунните клетки на мозъка. Те са известни с двойната си роля: могат да защитават, като почистват вредните отлагания, или, напротив, да допринасят за увреждането и възпалението, което ускорява болестта.

Сега обаче екип от международни учени, включващ изследователи от Icahn School of Medicine към Маунт Синай и Max Planck Institute for Biology and Ageing, е идентифицирал уникална група микроглия, която може да бъде ключът към забавяне на болестта. ScienceDaily съобщава, че това откритие отваря пътя към изцяло нов клас имунотерапии, насочени към превенция или забавяне на Алцхаймер.

Откритието: Протеините, които превключват защитата
В проучване, публикувано на 5 ноември в престижното списание Nature, екипът е открил, че микроглията с по-ниски нива на транскрипционния фактор PU.1 и по-висока експресия на рецептора CD28 имат силен защитен ефект.

PU.1 е протеин, който контролира кои гени са активни или неактивни в клетките.

CD28 е рецептор, който обикновено се среща върху Т-клетките, подпомагайки имунната активация.

Тези специализирани, защитни микроглия имат значително въздействие: те потискат възпалението в целия мозък, забавят натрупването на амилоидни плаки и ограничават разпространението на токсичните тау протеини – и двата основни белега на Алцхаймер.

Професор Ан Шефер, старши автор на изследването, заявява: "Микроглията не са просто деструктивни участници в болестта на Алцхаймер – те могат да се превърнат в защитници на мозъка."

Използвайки миши модели на болестта и човешки мозъчни тъкани, учените демонстрират, че намаляването на нивата на PU.1 насърчава микроглията да изразяват повече имунорегулиращи рецептори, като CD28.

За да докажат важната роля на CD28, учените премахват този рецептор от защитните микроглия. Резултатът е незабавен: възпалението се влошава, а растежът на плаките се ускорява.

Това откритие предоставя механично обяснение за по-ранни генетични находки. Д-р Алисън Гоут, която е участвала в предишни изследвания, свързващи общ генетичен вариант в гена SPI1 (отговорен за PU.1) с по-нисък риск от развитие на Алцхаймер. Тя подчертава, че настоящите резултати дават основание защо по-ниските нива на PU.1 са пряко свързани с редуциран риск от болестта.

Нова ера в имунотерапията
Откритието на връзката PU.1-CD28 не само задълбочава разбирането ни за защитната роля на микроглията, но и засилва аргументите за имунобазирани терапии срещу Алцхаймер. Както коментира Александър Тараховски, един от съавторите, молекули, известни с ролята си в други имунни клетки, сега показват обща логика на имунна регулация в мозъка.

Това "проправя пътя за имунотерапевтични стратегии за Алцхаймер", като целта е да се промени курсът на заболяването, като се подсилят естествените защитни сили на самия мозък.