Сърбия, Албания и Северна Македония подписаха споразумения за общи действия, те се оказаха на практика неприложими

Сърбия, Албания и Северна Македония ще направят серия стъпки за улесняване на придвижването на стоки през границите си като част от инициативата "Отворени Балкани", след като споразуменията им от последните месеци се оказаха не напълно приложими на практика, пише "Дневник".

Общата пресконференция след срещата в Белград, на която присъстваха лидерите на Сърбия и Албания, македонски вицепремиер и (като специален гост) черногорският премиер, трябваше да е израз на желанието им да задълбочат икономическото си сътрудничество, без да превръщат проекта си в алтернатива на евроинтеграцията.

Тъкмо заради засечките в нея обаче от пресконференцията дойдоха и гневни коментари, насочени към България. Вицепремиерът Никола Димитров, представляващ Северна Македония заради обявената от премиера Зоран Заев (но не и подадена) оставка, заяви, че ветото от София за преговорите със Скопие и Тирана е за "европейската политика на Балканите" и че не е честно да се критикува целият съюз, тъй като "имаме проблем с една членка".

На регионалното сътрудничество обаче никой не може да наложи вето, продължи Димитров.

В общото изявление се казва и че "разширяването остава активно" само на хартия, а на практика жителите на региона са разочаровани; Скопие е най-добрият пример за неуспеха на ЕС да изпълни обещанията си.

Акцентът на пресконференцията бе друг. Президентът Александър Вучич заяви, че след срещи с представители на бизнеса от целия регион правителствата ще положат повече усилия за преход към свободно движение на стоки между общите им граници. Той има предвид, че въпреки вече подписани споразумения забавяния на границата сочат, че документите не са се превърнали в реалност.

Вучич обясни, че разбира колко "фрустриращо" е забавянето, след като подобни договорености вече бяха направени, а "още не можем напълно да изпълним".

Затова в следващата седмица и половина ще има серия срещи между регулатори и агенции в трите държави - митници, фитосанитарен и ветеринарен контрол и други. Според него е обсъдена и и дигиталната трансформация заедно с други общи проекти.

В заключителното изявление се казва и че ЕС трябва да разгледа "всички възможности за напреднала интеграция на Западните Балкани в периода преди разширяването" и че държавите искат да бъдат включени в разработката на нови търговски и данъчни политики в блока като въглеродните механизми и други.

Според текста се създава и съвет на министерства от трите държави, която ще работи с търговските им камари по решаване на пречките пред движението на стоки.

Към Вучич, албанския премиер Еди Рама и Никола Димитров се присъедини за вечеря още в първия ден на събитието (3 ноември) и черногорският министър-председател Здравко Кривокапич.

Черна гора не е част от инициативата и медии в региона писаха, че има очаквания това да се промени. На вчерашната пресконференция обаче също не бе обявено присъединяването на Подгорица. Белградският канал на телевизия N1 и други медии съобщиха, че Рама разказал за разговора си с Вучич, Кривокапич и Димитров по време на вечерята: Кривокапич обяснил, че Черна гора няма място в "Отворени Балкани", защото ще се присъедини към ЕС догодина.

Такива планове никога не са били обявявани от комисията. Целта, която редовно обявяват основните двигатели на проекта, Сърбия и Албания, е всички държави на Западните Балкани да се включат към "Отворени Балкани", за да се грижат за себе си, докато перспективата за преговори и присъединяване към ЕС не се подобрява. Косово е против инициативата, Босна и Херцеговина е разделена. Черна гора също го отхвърля още откакто на власт бе партията на президента Мило Джуканович, загубила изборите едва миналата година след десетилетна доминация във властта.

Последвайте Faktor.bg в