Проф. Никола Алтънков

Преговорите между България и Македония във връзка с опитите за започване на преговори между Европейския съюз (ЕС) и Македония са стигнали до задънена улица и е време за търсене – и намиране – на изход от така създалото се положение, което не е от полза за никой.

Прилагането на досегашната тактика и от двете държави по същия начин както миналата и по-миналата година мъчно може да доведе до успешен резултат и нуждата от различен подход става очевидна. Не е ли по-добре България и Македония да решат – може би даже мълчаливо – да се „съгласят с несъгласията си”, сиреч да ги загърбят за момента, и да отложат с година постигането на съгласие.

Предлага се едногодишен мораториум върху тези преговори

с цел възможно уеднаквяване на позициите на двете държави по спорните въпроси и даване на възможност на Македония в края на 2022 г. да започне преговори за присъединяването си към ЕС. Това се налага по няколко причини. 

И в двете държави има нови правителства: в България коалиция от 4 партии начело с Кирил Петков и в Македония коалиция между македонци и албанци с министър-председател Димитър Ковачевски. 

И в двете страни се състояха преброявания на населението през миналата година, което ще даде възможност да се види броят на македонците в България и на българите в Македония.

И в двете страни напоследък се чуват гласове за повече умереност във воденето на преговорите, а и за смекчаване на първоначалните твърди позиции по главните въпроси. В Македония тези гласове идват предимно от албанските партии, а в България поне две от партиите формирали новото управление правят положителни изказвания и показват готовност за интензивни преговори.

Комисията, която се занимаваше с решаването на исторически въпроси трябва да прекрати работата си и да се разформирова. Това не означава, че историците от двете държави ще престанат връзките помежду си  и ще сложат край на дискусиите по спорните въпроси. Просто  тези усилия ще бъдат неформални и обществото не бива да очаква особени резултати, още по-малко развръзка или съгласие. 

Не е редно проблеми, които са от изключителната компетентност на легитимните държавни институции да бъдат прехвърляни на органи, които не могат да вземат отговорни решения. Проблемите между България и Македония са предимно държавни и национални и трябва да се решават от президенти, министерски съвети и министър-председатели, а след това да бъдат одобрени от директно избраните народни депутати.

Едногодишното отлагане не се очаква да мине бездейно, напротив, напълно е възможно 2022 година да се превърне в най-плодотворната и успешна година в отношенията между двете братски държави.

Какво може и трябва да се направи?

Засилване и укрепване на икономическите, стопански и финансови връзки. Увеличаване на вносно-износния оборот, финансиране на неотложни и полезни за двете страни проекти. Комуникационни връзки: завършване на железницата София-Скопие, установяване на въздушни линии София, Варна, Бургас със Скопие, Битоля и Охрид. Техническо и финансово сътрудничество при инвестиции в областта на енергетиката, електрониката, информатиката, високите технологии и изкуствения интелект, както и развиване на съвместни инфраструктурни проекти с помощта даже на ЕС (успешно възраждане на дълго отлагания интермодален Паневропейски Коридор № 8 Италия-Албания-Македония-България, обхващащ участъка между Бари/Бриндизи - Отранто/Отрантски проток - Дуръс/Вльора - Тирана - Елбасан - Кяфасан - Струга - Кичево - Гостивар - Тетово - Скопие - Куманово - Крива паланка - Деве баир - Кюстендил - София - Пловдив - Бургас/Варна.). Възможностите са колкото неизчерпаеми, толкова са и от полза за народите на двете държави.

Засилване ролята на българския културен и информационен център в Скопие, както и македонският в София. Откриване на допълнителни центрове в Охрид, Битоля, Прилеп и Щип, а и в Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора и Бургас. Включване на новини и коментари от и за Македония по българското национално радио (БНР) и телевизията (БНТ). Реципрочно участие на български журналисти и коментатори по македонските електронни медии. Даване възможност за включване на македонски политолози, социолози, историци и лингвисти в български медии, сайтове и мероприятия и съответно участие на подобни професионалисти от България в македонските медии.

Засилено участие на македонците в българския културен живот и обратното – на българи в македонския свят. Гостувания на македонски солисти, певци, музиканти, оркестри, театрални и фолклорни групи в България и български в Македония. Съвместни филмови, музикални, оперни и театрални изпълнения. Организиране – и не само по държавна линия, а също с инициативата на професионални и неформални обединения – на срещи на поети от двете страни, форуми на историци, филолози и други професионалисти. Провеждане на съвместни спортни, атлетически и други подобни срещи и участия със спортисти от България  и Македония. Може да се помисли и за включване на македонски отбори в български първенства по футбол, волейбол и баскетбол, както и на български – в македонските състезания. Подобряване на контактите между БАН и БАНИ и техните македонски еквиваленти. В тези връзки и контакти трябва непременно да бъдат включени и македонските албанци, които играят и ще продължават да играят положителна роля и въздействие като успокоителен фактор в междудържавните отношения.

Българи  и македонци дълги години са били откъснати по безотговорен и несправедлив начин и не се познават добре. Засилени връзки, срещи и контакти биха се отразили благотворно понеже народите ще открият, че близостта между македонци и българи е много по-естествена и силна отколкото насажданото недоверие и омраза, които в повечето случаи са създадени изкуствено, а често и от външни фактори.

Преди края на годината може да започнат интензивни контакти между български и македонски дипломати, политици и държавници, първоначално на по-ниско ниво, с цел уточняване на проблемите, които биха могли да бъдат основата на едно интегрално споразумение между двете държави. Целта ще бъде подписване на обвързващ договор за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ и подкрепа съгласно европейските норми и ценности, взимайки предвид вече постигнатите споразумения в Съвета на Европа и НАТО.  

Очакванията са, че при създалата се в периода на цялата 2022 година обстановка на нараснало доверие, плодотворни разисквания и дискусии на различни нива в областта на икономиката, финансите, политиката и културата ще бъде много по-лесно да се пристъпи към същественото: двустранно съгласие по основните въпроси на отношенията между двете страни, които сега изглеждат спорни, нерешими, даже непреодолими и без особени перспективи за разрешаването им.

Едно очаквано споразумение, въплътено в официален договор между Македония и България, ще обхваща, разбира се, главно проблеми от държавен и междудържавен характер като териториални граници, права на българи в Македония и съответно на македонци в България, задължения към трети страни (ЕС и НАТО), стопански, финансови, военни и културни споразумения, а проблемите засягащи идентичност, обща история, език и спорни (засега) фигури от миналото на двата народа ще получат своето естествено и непринудено разрешение в бъдещето като всяка от двете страни ще пристъпва с необходимото уважение и респект към въжделенията и чувствителността на обществата в двете страни, които неминуемо трябва да бъдат взети под внимание.