“Това е голямото предизвикателство на днешните протести - че властта покварява абсолютно, това го виждаме след 10-годишно управление... 700 милиона, които само един министър е спестил на нас, гражданите, само от един бизнесмен. Представете си за какви милиарди става въпрос. Това е една тотално самозабравила се и покварена власт.”
Това заяви проф. Анна Кръстева, преподавател по политически науки в НБУ и създател на мозъчния тръст „Политическа и Гражданска Обсерватория: дигитализация, миграция, климат“, в предаването „По острието с Калоян Константинов“.

„Най-негативният аспект не е, че политиците са тотално покварени, а че широки слоеве от българското гражданство смятат, че няма алтернатива, че политика значи кражба. Те търсят някакви лица, но не ги намират, защото не гледат в правилната посока. Убедена съм, че има честни и интелигентни хора, които са готови да влязат в политиката или вече са там, но те не са отговорът. Системата на тази тотално покварена власт, която вече е неразличима от мафията, е много мощна. За да почне да се разгражда системата, са нужни не 1-2 честни лица, а 2 основни неща. Първо, гражданите да повярват, че политика е възможно да означава служене на обществения интерес, а не на личния интерес в чекмедже и на частния лобизъм. Второ, че гражданите на площада правят магии. Тотално оглушалите политици започват да чуват, а широко затворените очи да се отварят. Когато гражданите крещят на площада, тогава нашият премиер започва да чува. Гражданите не могат нон-стоп да са по улиците, но у нас за момента те са единственият коректив. По света има и друг, дори по-важен – работеща съдебна система“, допълни проф. Кръстева.

Според нея, не е вярно, че протестиращите не знаят какво искат или работят в чужд интерес. Напротив, те имат 2 искания: смяна на политическата власт и оставка на главния прокурор. Абсолютната власт ще престане да корумпира, когато гражданите започнат да налагат непрестанен контрол върху нея.

„Преди 10 г. ГЕРБ дойде на власт с 2 каузи. Първата е в името им – Граждани за европейско развитие на България. Кои са днес гражданите, които отстояват достойно национално и европейско настояще и бъдеще на България? Мобилизираните партийни членове по улиците и платените коментатори с техните опорни точки? Или младите хора с едни оригинални, макар и несръчни понякога плакати? Втората бе обещанието за край на корупцията. Днес ГЕРБ ще си отиде безславно с провал на това обещание, което си има нови лица. Една девойка на протеста заяви: „Аз съм честна, неосъждана, интелигентна – търся подобно правителство“. Истинските елити вече не са на върха, а са гражданите и не могат да намерят политици на тяхното ниво. Ние сме интелигентни, а вие сте прости – затова не се разбираме“, коментира политоложката.

Проф. Кръстева изтъкна, че в това отношение България се движи в крак със световните процеси, където младите са поели инициативата за промяна. Те вече не се интересуват от „ретроградния дневен ред“ с неговите дискурси за комунизъм и антикомунизъм. Те са разпознали истинската опасност на XXI век, на чийто фон всичко останало е маловажно – климатичните промени:

„Кой оглави лидерството? Едно момиче, което започна да седи само с плакат пред шведския парламент. Оставяйки настрана помията, която се излива върху нея, тя вдъхнови милиони по света за борба с климатичните промени. ЕП също постави като свой ключов приоритет борбата с климатичните промени. Парадокс е, че Европа си постави достойната цел да бъде първият в света климатично неутрален континент, да е водещ в борбата, но без да иззема лидерството от младите. Това, което мобилизира младите на няколко пъти, не са мощните програми на ЕС, а словата на едно момиченце, което е лидер. Да, противоречив, но лидер.“

Сред големите проблеми на съвременната политика е популизмът, който доминира не само у нас, но и в Европа и САЩ. Професор Кръстева изброи причините, даващи подем на популизма:

„На първо място, това е реалното опасение на широки маси от населението на развитите страни от глобализацията. Иска се връщане на националния суверенитет, на по-голяма икономическа сигурност – да се привлича бизнесът в техните страни, а не да се изнася в чужбина. Както САЩ изнася в Азия, например. Вторият корен на популизма е известна деидеологизация на политиката. Десетилетия политиката беше структурирана около либерализъм, консерватизъм, социалдемокрация и други традиционни направления, които правеха лесен избора на гласуващите. През последните години идеологиите започват да намаляват като въздействие и започва да се засилва ролята на идентичностите.

Националният популизъм предлага най-силната форма на идентичност. И сега, ако отидете на площадите, се вее българското знаме. Хора с най-различни възгледи веят българското знаме. Националната идентичност е една от формите, които дават тласък на популизма. Двете ключови политически трансформации след Втората световна война са: крайнодесните популисти и зелените. И едните, и другите разбиха партийните системи на редица държави, но и двете предлагат силни политически идентичности – национална и екологична. Трето, това е новият тип лидерство – мегалидерите. Мегалидерите задават посоката на света, те искат директно да общуват с гражданите си.

Четвърто, всички кризи вкарват огромно гориво на популизма. Миграционната криза е любимата криза на всички популисти. Ако тя не съществуваше, щеше да бъде създадена от популисткото лидерство. Миграционната криза има 2 лица – реалната криза и изкуствената. Когато през 2015 г. се зададе безпрецедентен поток бежанци към Европа, липсваше административен капацитет да се справим с тях. Кризата отмина, но дискурсът остана. Ще дам пример отпреди 2 г. някъде. Тогава беше спокойно лято, без протести, без натиск по границите. Тогава Ангел Джамбазки написа отворено писмо до Столична община, че София е залята от мигранти, които ходят и плашат хората. Парадоксът бе, че неговият собствен лидер – Каракачанов – трябваше да го опровергае, че центровете са под 10% пълни. Това е пример за създаване на миграционен дискурс, когато няма криза. Този дискурс е изключително мощен, защото ако аз, Вие и други информирани лица знаем истината, то други граждани оставят реалността да бъде пакетирана в удобна за политиците опаковка.