"Консултирайте се с кардиолог, ако в хода на инфекцията се появи стягане в гърдите, болка или аритмия", съветва в интервю за "24 часа" кардиологът проф. Иво Петров.

„През лятото се появиха съобщения от САЩ, Италия и Испания, но вече виждаме и у нас, че много често последиците от COVID се проявяват като активизиране на спящи сърдечносъдови състояния. Нищо чудно да последва каскада от ефекти.

Най-ранните съобщения от Щатите бяха за неглижиране на пациенти с остър коронарен синдром и други спешни сърдечносъдови състояния за сметка на преимущественото насочване на вниманието към COVID патологията”, каза той.  

„Оказа се голяма грешка. Както и Европейското дружество на кардиолозите обобщи, нямаме право да слагаме сърцето на пауза. Много често то търпи и директни увреждания от вируса. Това налага да действаме много по-експертно, когато спусъкът на сърдечносъдовите симптоми може да е COVID”, допълни той.

Според него, данни за увреждане на сърцето има при 10-15% от хората, които са боледували по-леко. „При тях рядко се стига до фатални последици. Картината е като на типичния дълъг COVID: хронична умора, отпадналост, промени в кръвното налягане в двете посоки - както хипертония, така и хипотония. Често се явяват и умерени ритъмни нарушения, които обаче до този момент не са били налични и затова се възприемат много тревожно от пациентите. Фатални аритмии обикновено имат само хора с тежко протичане на коронавирусната инфекция”, каза още проф. Петров.

Запитан дали аритмиите се появяват в острата фаза на COVID-19, той отговори: „Възможни са и тогава, и като “опашка”. Когато ритъмните нарушения са след острата фаза, като изява на дългия COVID, най-често те са с добра прогноза. Ако се породят по време на боледуването, обикновено са израз на по-сериозно сърдечносъдово засягане. По статистика при 20-30 % от лекуваните в болница се открива засягане на миокарда и кръвоносните съдове. Но при критичните и фатално завършващите случаи се доказа, че между 78 и 85 % от пациентите са със значително увреждане на сърцето. Това дава основание на специалистите да класифицират умерено тежките и тежките случаи на COVID като бронхопневмония със сърдечносъдови последици Спусък е белодробното засягане, но крайният потърпевш много често е сърдечносъдовата система”, коментира кардиологът.

Той коментира и дали по-широка от стандартната терапия предотвратява увреждането на сърцето. „Натрупаха се публикации, а и ние виждаме парадоксални случаи на пациенти, които без основание вземат по 10-ина медикамента накуп.

За всеки етап от заболяването трябва да се взимат конкретни показани за него лекарства, а не всички заедно. Ако се приемат в грешен момент, голяма част от иначе уместни за друга фаза медикаменти могат да навредят, включително с токсична уврежда на черния дроб. Идват и при нас пациенти, пострадали от полипрагмазия (неоправдан прием на множество лекарства).

За да се избегнат такива нежелани ефекти, терапията трябва да е много прецизно преценена на базата на клиничната картина и екзактни лабораторни изследвания за проследяването на пациентите във времето особено при продължително задържане на оплакванията”, обяснява той.

И допълни: „Понякога лабораторните промени са толкова фини, че трябва да се проследяват два пъти дневно, за да сме сигурни кога какъв медикамент да изпишем”.