"Консултирайте се с кардиолог, ако в хода на инфекцията се появи стягане в гърдите, болка или аритмия", съветва в интервю за "24 часа" кардиологът проф. Иво Петров.
„През лятото се появиха съобщения от САЩ, Италия и Испания, но вече виждаме и у нас, че много често последиците от COVID се проявяват като активизиране на спящи сърдечносъдови състояния. Нищо чудно да последва каскада от ефекти.
Най-ранните съобщения от Щатите бяха за неглижиране на пациенти с остър коронарен синдром и други спешни сърдечносъдови състояния за сметка на преимущественото насочване на вниманието към COVID патологията”, каза той.
„Оказа се голяма грешка. Както и Европейското дружество на кардиолозите обобщи, нямаме право да слагаме сърцето на пауза. Много често то търпи и директни увреждания от вируса. Това налага да действаме много по-експертно, когато спусъкът на сърдечносъдовите симптоми може да е COVID”, допълни той.
Според него, данни за увреждане на сърцето има при 10-15% от хората, които са боледували по-леко. „При тях рядко се стига до фатални последици. Картината е като на типичния дълъг COVID: хронична умора, отпадналост, промени в кръвното налягане в двете посоки - както хипертония, така и хипотония. Често се явяват и умерени ритъмни нарушения, които обаче до този момент не са били налични и затова се възприемат много тревожно от пациентите. Фатални аритмии обикновено имат само хора с тежко протичане на коронавирусната инфекция”, каза още проф. Петров.
Запитан дали аритмиите се появяват в острата фаза на COVID-19, той отговори: „Възможни са и тогава, и като “опашка”. Когато ритъмните нарушения са след острата фаза, като изява на дългия COVID, най-често те са с добра прогноза. Ако се породят по време на боледуването, обикновено са израз на по-сериозно сърдечносъдово засягане. По статистика при 20-30 % от лекуваните в болница се открива засягане на миокарда и кръвоносните съдове. Но при критичните и фатално завършващите случаи се доказа, че между 78 и 85 % от пациентите са със значително увреждане на сърцето. Това дава основание на специалистите да класифицират умерено тежките и тежките случаи на COVID като бронхопневмония със сърдечносъдови последици Спусък е белодробното засягане, но крайният потърпевш много често е сърдечносъдовата система”, коментира кардиологът.
Той коментира и дали по-широка от стандартната терапия предотвратява увреждането на сърцето. „Натрупаха се публикации, а и ние виждаме парадоксални случаи на пациенти, които без основание вземат по 10-ина медикамента накуп.
За всеки етап от заболяването трябва да се взимат конкретни показани за него лекарства, а не всички заедно. Ако се приемат в грешен момент, голяма част от иначе уместни за друга фаза медикаменти могат да навредят, включително с токсична уврежда на черния дроб. Идват и при нас пациенти, пострадали от полипрагмазия (неоправдан прием на множество лекарства).
За да се избегнат такива нежелани ефекти, терапията трябва да е много прецизно преценена на базата на клиничната картина и екзактни лабораторни изследвания за проследяването на пациентите във времето особено при продължително задържане на оплакванията”, обяснява той.
И допълни: „Понякога лабораторните промени са толкова фини, че трябва да се проследяват два пъти дневно, за да сме сигурни кога какъв медикамент да изпишем”.
Фактор
„През лятото се появиха съобщения от САЩ, Италия и Испания, но вече виждаме и у нас, че много често последиците от COVID се проявяват като активизиране на спящи сърдечносъдови състояния. Нищо чудно да последва каскада от ефекти.
Най-ранните съобщения от Щатите бяха за неглижиране на пациенти с остър коронарен синдром и други спешни сърдечносъдови състояния за сметка на преимущественото насочване на вниманието към COVID патологията”, каза той.
„Оказа се голяма грешка. Както и Европейското дружество на кардиолозите обобщи, нямаме право да слагаме сърцето на пауза. Много често то търпи и директни увреждания от вируса. Това налага да действаме много по-експертно, когато спусъкът на сърдечносъдовите симптоми може да е COVID”, допълни той.
Според него, данни за увреждане на сърцето има при 10-15% от хората, които са боледували по-леко. „При тях рядко се стига до фатални последици. Картината е като на типичния дълъг COVID: хронична умора, отпадналост, промени в кръвното налягане в двете посоки - както хипертония, така и хипотония. Често се явяват и умерени ритъмни нарушения, които обаче до този момент не са били налични и затова се възприемат много тревожно от пациентите. Фатални аритмии обикновено имат само хора с тежко протичане на коронавирусната инфекция”, каза още проф. Петров.
Запитан дали аритмиите се появяват в острата фаза на COVID-19, той отговори: „Възможни са и тогава, и като “опашка”. Когато ритъмните нарушения са след острата фаза, като изява на дългия COVID, най-често те са с добра прогноза. Ако се породят по време на боледуването, обикновено са израз на по-сериозно сърдечносъдово засягане. По статистика при 20-30 % от лекуваните в болница се открива засягане на миокарда и кръвоносните съдове. Но при критичните и фатално завършващите случаи се доказа, че между 78 и 85 % от пациентите са със значително увреждане на сърцето. Това дава основание на специалистите да класифицират умерено тежките и тежките случаи на COVID като бронхопневмония със сърдечносъдови последици Спусък е белодробното засягане, но крайният потърпевш много често е сърдечносъдовата система”, коментира кардиологът.
Той коментира и дали по-широка от стандартната терапия предотвратява увреждането на сърцето. „Натрупаха се публикации, а и ние виждаме парадоксални случаи на пациенти, които без основание вземат по 10-ина медикамента накуп.
За всеки етап от заболяването трябва да се взимат конкретни показани за него лекарства, а не всички заедно. Ако се приемат в грешен момент, голяма част от иначе уместни за друга фаза медикаменти могат да навредят, включително с токсична уврежда на черния дроб. Идват и при нас пациенти, пострадали от полипрагмазия (неоправдан прием на множество лекарства).
За да се избегнат такива нежелани ефекти, терапията трябва да е много прецизно преценена на базата на клиничната картина и екзактни лабораторни изследвания за проследяването на пациентите във времето особено при продължително задържане на оплакванията”, обяснява той.
И допълни: „Понякога лабораторните промени са толкова фини, че трябва да се проследяват два пъти дневно, за да сме сигурни кога какъв медикамент да изпишем”.
Още от Чичо доктор
За първи път в България: Оперираха "пеперудено дете" в болница „Пирогов“
Интервенцията е осъществена съвместно от екипа на Клиниката по изгаряне и пластично-възстановителна хирургия на лечебното заведение и доц. д-р Пейдж Фокс от Stanford Medicine (САЩ), с партньорството на пациентската организация ЕБ ДЕБРА България
Лекари в шах: Мащабно проучване отрече чудодейния ефект на витамин D и калция
Голямо изследване поставя под съмнение ползите от калция и витамин D за предотвратяване на счупванията при падане, като рискът от фрактури почти не се различава от този при хора, които не са приемали никакви добавки
Витилиго: милиони хора го имат, но малцина знаят истината за заболяването
Диагнозата се поставя сравнително лесно от специалистите по кожни болести чрез т.нар. лампа на Ууд, но лечението е продължително и трудно, по-често не води до пълно излекуване