Промяната на 24 май като "Ден на българската писменост, просвета и култура" е удачна и доста закъсняла. Това заяви пред Ефир 2 проф. Казимир Попконстантинов, известен историк и архиолог по повод приетото на първо четене от парламент предложението на „Обединени патриоти“ да преименува празника, който до момента носеше името „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“.
„Определението ден на славянската писменост не е правилно, защото има опити за нейното присвояване. Такива опити прави от години Русия, която не упоменава чия е заслугата за тяхната писменост. Дори си позволява да спекулира, че са я получили вследствие на южнославянско влияние“, подчерта проф. Попконстантинов. Президентът на Русия Владимир Путин нарече преди три години 24 май „специален ден за Русия - Денят на славянската писменост, а славянската азбука и литература са дошли до нас от македонска земя“.
Безспорен факт е, че Русия получава писмеността си от Първото българско царство. От години прави опити да си присвои грамотността, писмеността и покръстването, заяви още проф. Казимир Попконстантинов. По думите му промяната в името на 24 май ще даде тласък за приемането на кирилицата като българска азбука и в Европейския съюз.
Проф. Казимир Попконстантинов е откривател на реликварий, за който се предполага че съдържа мощите на Свети Йоан Кръстител. Това се случи на 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Свети Йоан Кръстител“. От всички предполагаеми мощи на Св. Йоан Кръстител, съхранявани по музеи и манастири в Европа, откритите в България човешки останки са най-близо до профила на библейската личност. Това бе доказано от анализите на лабораторията за радиовъглероден анализ към Оксфордския университет. Целият процес, свързан с изследването на мощите, открити край черноморския ни град Созопол, беше щателно документиран от екип на National Geographic Channel. Филмът, посветен на уникалната находка, прикова вниманието на милиони зрители по света.
Фактор
„Определението ден на славянската писменост не е правилно, защото има опити за нейното присвояване. Такива опити прави от години Русия, която не упоменава чия е заслугата за тяхната писменост. Дори си позволява да спекулира, че са я получили вследствие на южнославянско влияние“, подчерта проф. Попконстантинов. Президентът на Русия Владимир Путин нарече преди три години 24 май „специален ден за Русия - Денят на славянската писменост, а славянската азбука и литература са дошли до нас от македонска земя“.
Безспорен факт е, че Русия получава писмеността си от Първото българско царство. От години прави опити да си присвои грамотността, писмеността и покръстването, заяви още проф. Казимир Попконстантинов. По думите му промяната в името на 24 май ще даде тласък за приемането на кирилицата като българска азбука и в Европейския съюз.
Проф. Казимир Попконстантинов е откривател на реликварий, за който се предполага че съдържа мощите на Свети Йоан Кръстител. Това се случи на 28 юли 2010 г. на остров Свети Иван, край Созопол по време на археологически разкопки в развалините на манастирския комплекс „Свети Йоан Кръстител“. От всички предполагаеми мощи на Св. Йоан Кръстител, съхранявани по музеи и манастири в Европа, откритите в България човешки останки са най-близо до профила на библейската личност. Това бе доказано от анализите на лабораторията за радиовъглероден анализ към Оксфордския университет. Целият процес, свързан с изследването на мощите, открити край черноморския ни град Созопол, беше щателно документиран от екип на National Geographic Channel. Филмът, посветен на уникалната находка, прикова вниманието на милиони зрители по света.
Още от Арт Фактор
Два дни - от началото на Реформацията до народните будители
Не подарявайте свободата си на безразличието!
Български филми влизат в конкурсната програма на кинофестивал в Рим
„Гунди: Легенда за любовта“ и „Балконада“ ще участват в деветото издание на Euro Balkan Film Festival
„1986“ — 40 портрета, 40-годишни българи и светлината, която побеждава мрака
Фотографският цикъл на Теодора Нишков, известна като Принц Датски, превръща четири десетилетия след Чернобилската катастрофа в размисъл за живота, уязвимостта и човешкия дух, показвайки, че животът продължава въпреки историческите травми