„Всяко минало е несвършващо и няма такова, което да е приключило, защото то е основата не само на легитимност и на традиция, но и на идентичност. Когато говорим за света днес като перманентни кризи, смяна на модели, многополюсност и рецесии, ние виждаме, че това, което липсва в българския поглед в последните години на комунистическия режим и на прехода, е интелектуалното виждане за случващото се с нас и около нас". Това каза историкът проф. Евелина Келбечева в рамките на кръглата маса на тема „Тридесет години демокрация – откъде започнахме, какво постигнахме и къде искаме да бъдем?“, организирана от Евро-атлантическия център за сигурност.

"Ние не стигнахме до дълбочината на един интелектуален и морален катарзис, който можеше да се получи болезнено, но с дълбоко разбиране какво наследство ни остави комунистическият режим и метастазите, които продължават да съществуват в обществото ни. Трябваше да започнем с културата. България неведнъж е изживявала анализи на прехода и то в доста бавна спестен на исторически ритъм. От края на 19-и век до днес минаваме спираловидно в цивилизационни модели, в някои от които сме вкарвани насила. Какво замениха агентите на хибридната война, която може би е най-успешната в нашето общество по отношение на историята? Вместо за история, ние говорим за памет, но тя има друг статут – на равноправност на всички хора, които я изживяват. Аз съм човек, който дълбоко не вярва, че ние имаме колективна памет, а индивидуална. Колективната памет е комплекс от ритуали, знание и незнание. Знанието, което беше постигнато, беше размито в митове и в т.нар. „паралелни памети“. Паметта може да съществува без да бъде санкционирана от историческите факти. Именно това се къса у нас, защото имаме всички факти какво представляваше комунизмът, но нямаме дълбоката морална оценка. Това, което се случи през 9-и септември 1944 г., не е само окупация. Все пак имаме голям скок за това, какво не знаем за нашето не свършващо минало. Въпросът е как можем да контрираме всички тези митове. Например митът за сигурността. Отворените архиви на МВР говорят, че през целия период от 1944 до 1989 г. битовите убийства са били между 220-250 на година, докато през 30-те години цифрата е около 110-120 годишно. Има пълно забравяне на номенклатурата и на това, че комунизмът е феодална система, която съществуваше благодарение на лоялността на своите хранени хора, за което отиваше огромна част от бюджета. Подмяната на историята с „памет“ и създаването на тези митове са страшно устойчиви, защото са удобни. Хората не се интересуват какво е станало, а искат да си мислят какво е било", каза проф. Келбечева. 

"Ние бяхме вкарани насила в парадигма – икономическият детерминизъм, останал от марксизма, продължава да тегне над мисленето на огромна част от българския народ. Преходът за това, какво е било и какво е сега, се измерва чрез стомаха. „Тогава имахме евтина луканка и беше сигурно“ – абсолютни глупости. Не можем да оценяваме системите и цивилизациите, към които принадлежим, с пълнотата или непълнотата на нашия стомах", коментира проф. Евелина Келбечева.