"Левски обитава в съзнанието на своите събратя по съдба най-високо нравствено поле – полето, в което бродят немили-недраги и с изранени нозе и души водят народа си към заветното спасение апостолите на пробудата и на свободата". Това каза проф. Кирил Топалов - писател, литературен историк, общественик и дипломат, по време на тържествено отбелязване на 184-та година от рождението на Васил Левски в неделя предаде БГНЕС.

Проф. Топалов прочете слово пред бюст-паметника на Апостола на свободата в "Борисовата градина". „И ако по думите на народния поет след Паисий “българският род история има и става народ, то Левски се опита да осъществи следващата цивилизационно-съзидателна крачка – да изведе този народ от хаоса на робското безвремие и да му посочи пътя към изграждане на своя държавна институционалност”, отбеляза проф. Топалов.

„По този път Левски постави и първите, най-важните указателни знаци, които вече век и половина от тогава не само, че не губят своето значение, а напротив - все по-често и все по-силно ни доказват своята непреходна мъдрост. А именно: Че ако иска да бъде истински независим и уважаващ себе си народ, той трябва да се освободи, или поне да направи достоен опит да се освободи сам. Защото „Който ни освободи, той ще иска да ни зароби“. Пред олтара на тази нееднократно и трагично доказвана в българската история истина той по апостолски положи и своята саможертва. Също - че истински независим и уважаващ себе си народ може да живее само в държава, изградена на принципите на свободната народна воля. Също – че чистата и свята република се изгражда само с чисти и святи съвести, едно от най-задължителните проявления на които е безкористната и чиста сметка с народния имот и благо - до последния народен грош, похарчен от народните водачи по народните дела.

Още много други знаци постави Апостола в мъченическия път на своя народ към бъдещето му. Разбира се, и на него, както и на другите великани на нашето възраждане, като че беше по-лесно да поставят знаците и първи да вградят в основите на този път своята саможертва, отколкото да убедят съотечествениците си да тръгнат по него. Голямата, великанската, нечовешката им болка се пораждаше от обстоятелството, че както отделните хора, така и народите като цяло най- трудно прескачат границата между уюта на робското съществуване, когато друг мисли и поема отговорности вместо теб, и предизвикателствата на непознатата и затова често плашеща свобода.

Ако се научим да разчитаме знаците на Апостола, както трябва и се огледаме още по-както трябва, ще успеем и да разчетем какво ни казват онези въпросителни след последната дума в тефтерчето на Великия след последната написана дума от него дума там : Народе ?????“, завърши словото си проф. Топалов.