„Дано това, което Ердоган обещава, да се превърне в действителност. Няма да е лесно обаче. Там все пак има старо строителство, което трябва да се разруши и построи на ново. В Турция това е болна тема. Страната миналата година преживя ужасни земетресения. И няма как споменът от тях да не е болезнен. Това беше страшно премеждие и един урок за това, че трябва да се строи качествено и да се спазват нормите”.

Това заяви пред Нова нюз директорът на НИГГГ при БАН чл. кор. проф. Николай Милошев, коментирайки обещанието на турския президент Реджеп Ердоган „да направи Истанбул град, устойчив на земетресения”.

По думите му Истанбул е в сеизмично активен район. Но според него да се правят предположения, че в рамките на година ще се случи земетресение от порядъка на 7 и повече по Рихтер, каквато прогноза правят турски учени – е прекалено силно. И допълни: „Германски учени прогнозираха, че в следващите 30 години под Мраморно море ще стане мощно земетресение. Това е нещо, с което съм по-склонен да се съглася”, заяви ученият.

Проф. Милошев беше категоричен, че в подобни моменти „психологическата щета от подобни непремерени думи – е доста по-страшна”.

„Може би 60-процентна вероятност, че през следващите 30 години ще има мощен трус – звучи съвсем реално. Но за кратък срок от една година, че ще се случи подобно катастрофално земетресение… това е несериозно. В подобни моменти се появяват хора и дори групи хора, които искат да привлекат вниманието върху себе си и това, с което се занимават. Може би до известна степен си вярват”, коментира ученият.

Той подчерта, че „в това отношение България в един добър пример”.

„Доверието и взаимоотношенията между учени и държавната администрация, особено през последните 20 години на този век, са прекрасни. Информацията, която обменяме ежедневно, е основно с Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, посочи професорът.

За различните райони на страната максималната възможна сеизмична опасност е по-ниска. „В момента съществуващото законодателство по отношение на строителството в България е добро и е съобразено със сеизмичната опасност. Надявам се, че през последните 15 години строителството е качествено, защото разликата в цената при спестяване на необходимите материали при изпълнение на предписанията не е голяма. Според колеги инженери тя е около 5 процента”, посочи той.

Проф. Милошев си припомни и труса във Вранча през 1977 година, при който имаше 1600 души – румънци и българи. „Най-пострадалият град в България тогава е Свищов. Два блока се срутват. Единият – защото на партера му има заведение и структурата на сградата е била нарушена. Аз самият го преживях. Бях в София. Страшничко си беше. Но това беше повратната точка, след която държавата обърна внимание на нашия институт и изследвания. Дотогава в България имаше една или две сеизмични станции, които обаче не записваха в реално време. Държавата финансира създаването на цяла сеизмична мрежа – с необходимия брой станции, със записване и предаване на информацията в реално време. Тази мрежа в момента е доста по-боата и доста по-съвременна. През 2005 година тя беше осъвременена”, разказа той.