„Има голяма разлика между националните съдилища и Европейския съд за правата на човека. Като гарант за изпълнението на присъдите в националните съдилища стои държавата с целия свой репресивен апарат, а зад ЕСПЧ – институционализиран политически натиск. Съветът на Европа може да бъде наречен символ на демокрация, но в едни по-ранни времена. В Европа се струпаха прекалено много международни организации, чиито функции се преплитат по много интересен начин. Всички страни членки на Съвета на Европа имат неизпълнени решения на ЕСПЧ. Най-общо казано, в този смисъл, България плаща на група хора, които днес са ОМО „Илинден“, утре са друга организация, но става въпрос за едни и същи лица. Целият проблем е изключително комплексен. От една страна стои големият концептуален въпрос с националната сигурност, свързан със сепаратизма в Европа и по-конкретно на Балканите“. Това заяви правосъдният зам.-министър проф. Николай Проданов в предаването „Свободна зона с Георги Коритаров“ по ТВ Европа.  

„ЕСПЧ има две лица. Едното е на съд, а другото е политическо и идеологическо. Идеите на пролетарския национализъм и либерализмът имат общи допирни точки. В последните години решенията на Европейския съд за правата на човека имат ясно изразен идеологически, крайно либерален характер. Според делата за ОМО „Илинден“, сепаратизмът става заплаха едва в момента, в който започне да се пропагандира насилие или то започне да се използва. Българската държавна позиция винаги е била в съответствие с ангажиментите, които сме поели, когато сме подписвали конвенцията. От 1-и януари 2018 г. България промени законовия ред за регистрация на политически организации, защото преди това той беше значително облекчен и изваден от правомощията на българските съдилища. За него отговаряше Агенцията по вписванията. Точно ОМО „Илинден“ последно не е подавала скоро молба за регистрация, но това се прави от други, сходни организации“, допълни проф. Проданов. 

„Няма риск от конфликт между Съвета на Европа и България за неизпълнени препоръки на ЕСПЧ и на Комитета на министрите. Това е една нормална процедура, при която се прави опит да се отстранят известни несъгласия между съда и конкретната държава. В по-голямата част от случаите се стига до компромиси. Съветът на Европа има да решава много свои проблеми. Част от него се опита да наложи едни санкции на Руската федерация заради присъединяването на Крим. В резултат на това Русия спря да си плаща вноските в бюджета на Съвета на Европа, което е около 7% от бюджета. Това подейства отрезвяващо на Страсбург и доста бързо старите позиции на Русия. Това не е комплимент, а обрисуване на реалната ситуация. Съветът на Европа показа, че не се чувства достатъчно силен на световната сцена, оттегляйки тези санкции към Москва. В момента има прекалено много защитници на човешките права. С това се занимава ЕС, Съюзът на Европа, както и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Тя уж формално се грижи за сигурността, но има структура във Варшава с няколко десетки чиновници, които харчат нашите пари“, категоричен е зам.-министърът. 

„Проблемът със създаването на македонско малцинство тръгна отвън – от коминтерна, от Съветския съюз, след това се прехвърли в Белград и Скопие. Това не е процес, който е иницииран от вътрешни сили в България. В Албания и Косово има исторически български малцинства, които могат да бъдат проследени векове назад. За македонци в Пиринска Македония се говори от края на 40-те години на миналия век, когато хората бяха изоставени насила от БКП. Днес говорим за една незначителна група хора в България, която се самоопределя като „македонско малцинство“, под външен натиск и финансово въздействие. Трябва да защитаваме националните идеали и интереси. Подобни организации заплашват териториалната цялост на страната ни. Тези хора са едни и същи, като се започне от ОМО „Илинден“ – Пирин и се мине през всички други организации. Те изразяват сепаратистки идеи застрашават националното единство. Съдиите в Европейския съд разсъждават на принципа „изчакайте ги да започнат да взривяват“, и тогава ги забранете като сепаратистки организации. Всяко едно тяхно действие започва вербално и в един момент се стига до атентати. В същото време, още в началото на годината беше повдигнат въпросът, дали някои от съдиите в ЕСПЧ не са пристрастни по един или друг начин, предвид някои техни контакти и дейности преди това. Тази инициатива не тръгна от България или от Източна Европа, а от френска неправителствена организация. Работа на КС е да изследва конституциоността на българските партии“, казва още проф. Николай Проданов.