Огнян Минчев

Едноличната власт, практикувана в продължение на дълъг период от време неизбежно деформира психиката и картината на света на авторитарния лидер. Оттук нататък крачката към статута на диктатор е малка и трудно забележима. Примерите са много, но най-актуалните са пред очите ни. Владимир Путин бе изваден от прашните коридори на КГБ/ФСБ от "семейството" на Елцин срещу обещанието "да не пипа" олигарсите и натрупаното от тях богатство. С течение на годините той си изгради реноме на суров автократ - носител на мрачна решителност да възстанови колкото е възможно повече от рухналата през 1991 г. империя. Допреди няколко години обаче неговата гъвкавост и практически усет за това какво и кога може да си позволи не бяха поставяни под въпрос.  Пълномащабната агресия срещу Украйна показа, че кремълският диктатор е изгубил властовата си чувствителност за оценка на заобикалящия го свят. Неговият собствен свят се бе отдалечил непоправимо от реалния свят.

Виктор Орбан започна политическата си кариера като лидер на една лява младежка партия - ФИДЕС, която бе антикомунистическа и ексцентрично алтернативна. С течение на годините Орбан разбра, че няма как да се пребори за лявото политическо поле с бившите реформирани комунисти от Социалистическата партия, влязла в устойчив съюз с градските леви либерали - "свободни демократи". В края на 90-те Орбан скоростно препусна на дясно, изтласка в ъгъла националпопулистите на Ищван Чурка и се позиционира като основна сила в център-дясно. След един мандат управление на ФИДЕС сменилите го социал-либерали на Дюрчани изпратиха послание за мащабна корупция към обществото, което върна ФИДЕС на власт. Победоносният Орбан направи така, че вече никой да не може да оспорва неговата властова хегемония. Вече повече от десетилетие Унгария се управлява от един националпопулист, който успешно отмени повечето елементи на официално съществуващата - все още - демократична система, които можеха да попречат на монопола му върху властта. 

Орбан реализира своята амбиция да се превърне в един от международните лидери на националпопулизма, претендиращ да бъде истинския консерватизъм на нашата съвременност. Неговата политическа идеология е насочена не просто към конкуренция с левия либерализъм на днешна западна Европа, но към отмяната на ключови предпоставки за съхранение на самата демократична система. Отхвърляйки "либералната демокрация", Орбан все по-плътно се доближава към "демократични модели" като този на Ердоган, Путин и дори на аятоласите... Дава ли си сметка Орбан накъде води своята родина - централноевропейската страна Унгария? Мисля, че да. Той води нещата към гаранции за своята доживотна власт - дори за сметка на икономическия упадък на Унгария. И проблемът далеч не е в това, че Орбан изповядва "консерватизъм". Консервативни политически идеи изповядват много и различни лидери и партии, оставащи в политическия кръг на демократичното действие. Проблемът е в това, че Орбан хитро манипулира унгарския провинциален национализъм за да си осигури абсолютна власт в центъра на Европа и против Европа, на всяка цена. 

В България публичните оценки за Орбан са повърхностни и едностранчиви. Градските либерали гневно отхвърлят антидемократичните му идеологически тиради, но малко познават реалните му политики и тяхното въздействие върху интересите на България. Ярко-десните консерватори го почитат като техен любимец и образец, възторжено изговаряйки панегирици за неговата смелост и независимост. Но кой е Орбан в полето на европейската и балканската политика от гл. точка на българския интерес? 
Орбан е ключов партньор на Путин и на сръбския президент Вучич в тяхната обща стратегия за дестабилизация и кризисно овладяване на западните Балкани против усилията на Европа и Запада да интегрират балканското пространство. Орбан даде убежище на бившия македонски премиер Груевски, осъден в Скопие за мащабна корупция. Партията на Груевски - ДПМНЕ - е основен агент на антиевропейско политическо действие в Северна Македония, подкрепяна както от Белград, така и от българската "националистическа" московска агентура. Орбан пряко подпомага великосръбските амбиции спрямо днешна Македония - включително като инвестира мащабно унгарски капитали в медиите и пропагандните инфраструктури на Скопие. 

Най-отвратителните антибългарски филипики в скопския печат можете да видите в медии, чиито зависимости и собственост се проектират в посока Белград - Будапеща. И ако за Белград това поведение не е нищо ново, то антибългарската позиция на силния човек в Унгария е относително нов и много значим елемент на стратегическата ситуация в нашия регион. Орбан и Вучич се срещат неформално много често - твърди се, в приятни места на Войводина - и договарят общи политически позиции, укрепващи инструментите за дестабилизация на Балканите по оста Москва-Белград-Будапеща. 

Политическата поляризация на съвременна Европа между постлибералното левичарство, доминиращо европейската институционална сцена, и авторитарния националпопулизъм, претендиращ да бъде консерватизъм, ерозира демократичния фундамент на тази Европа, която бе изградена след Втората световна война. В тази поляризация изгаря една ключова предпоставка за стабилно демократично устройство - умерения разумен и плуралистичен среден терен в политиката. Двата радикални полюса се легитимират взаимно в битката помежду си, а всеки, който се опита да смекчи острите ръбове бива отхвърлен и от двете страни - или като "соросоид", или като "фашист". 
Орбан хитро овладя ключови позиции в лидерството на националпопулизма в Европа - очевидно не без целенасочената подкрепа от Москва. Други владеят контрола върху левия популизъм в съвременна Европа. За нас е важно поне да познаваме тези реалности - и да се опитваме да защитим интересите си в тази конфигурация - включително и от посегателства, инспирирани от политически кръгове на Балканите, ползващи се с подкрепата на Орбан и на Путин. Ама как да си защитим интересите, когато в София са немалко тези, които не просто се възхищават на Путин и на Орбан, но и не се срамуват да обслужват политиката им против българския национален интерес...