Проф. Павлов: Политическият ни елит не осъзнава какво ни е оставил Стефан Стамболов, а то е изключително

В последно време нашият политическия елит някак си въобще не се усеща за това, което ни е оставил Стефан Стамболов, а то е изключително много. Това каза в интервю за  "Фокус" историкът проф. Пламен Павлов по повод 170-тата годишнина от рождението на Стефан Стамболов.

"Напоследък е мода да се обвиняват учебниците по история. Делото на Стамболов го има в учебниците по история, но там минава някак си под сурдинка, защото се отнася до общественото съзнание. Става дума, че модернизацията на България в най-голяма степен персонално се дължи на него, разбира се, и на Константин Стоилов, и на други наши политически лидери от края на ХІХ и началото на ХХ век, но несъмнено началото е поставено от Стефан Стамболов. Става дума и за инфраструктурата, най-вече ЖП мрежата – тогава това е най-модерната комуникация, която не е загубила своето значение и до днес. Като погледнем мрежата на ЖП линиите в България, ами те са предвидени така, че да свържат България със съседните държави, с неосвободените български земи, с Македония на първо място, с двете големи пристанища "Варна“ и "Бургас“. Всъщност тогава е започнато тяхното изграждане.

Пловдивския мострен панаир – не е случайно това изложение и неслучайно е в Пловдив, за да се види, че няма повече никаква Източна Румелия и че може обединена България, тъй като е имало идея да има две изложения: едното – в Русе, за Северна България, едно – в Пловдив, за Южна България. Самият Стамболов, който е от Северна България, никога не е страдал от местен патриотизъм. В Търново, между другото, и до днес едно от знаковите места е Стамболовият мост. Стамболовият мост е една желязна конструкция – сега, днес, тя може да не впечатлява младите хора чак толкова много, но в края на ХІХ век тя е някакъв своеобразен аналог на Айфеловата кула", отбеляза историкът.

Проф. Пламен Павлов обърна внимание, че Стефан Стамболов е най-големият визионер в следосвобожденската ни история: "Този незавършил Одеската семинария младеж, който си отива от тоя свят, убит от агенти на една враждебна държава, на 41-годишна възраст, на практика е най-големият визионер в следосвобожденската ни история. Той гледа напред в бъдещето не с 5, не с 10, а със 100 години напред. И всъщност днес с тъга може да констатираме, че не сме надскочили това, което той е започнал".