По повод 150-ата годишнина от избухването на априлското въстание историкът Пламен Павлов коментира ролята на граф Игнатиев и неговото влияние върху българските революционни процеси. Темата се превърна в повод за разгорещени публични и обществени дебати през последните дни. 

Историкът посочи пред Нова, че в част от популярните разкази се появяват твърдения, че руската дипломация е имала противоречиви послания към българските дейци: „В някои интерпретации се твърди, че Игнатиев чрез своята агентура е внушавал на българите да мируват. Граф Игнатиев, тогава още генерал, по-късно е повишен в графски титул.“ Проф. Павлов каза също, че съществуват и твърдения, че е подтиквал към въстание.

„Граф Игнатиев не е създавал никакъв национален идеал. Той няма как да го направи, защото е чужденец. Ние трябва да възприемаме руснаците като чужденци", заяви проф. Павлов.

Историкът постави и тезата, че 20 април е напълно подходяща дата за национален празник на България. Според него подобна дата има своята логика, тъй като и други държави свързват националните си празници с революционни събития.

По думите му, Априлското въстание, макар и „прибързано“ и с недостатъци в подготовката, всъщност постига стратегически успех. Павлов подчерта, че именно въстанието става „детонатор“ на Източната криза и води до намесата на Великите сили, включително до решенията на Цариградската конференция.

Историкът акцентира върху благоприятния геополитически момент - фалита на Османската империя и въстанията в Босна и Херцеговина. Той направи паралели с по-ранни опити като Велчовата завера, когато обаче няма ясна национална идея, и подчерта значението на реформите в империята, които създават силна българска средна класа. “Именно тя, заедно с местните революционни комитети, стои в основата на въстаническата организация и действия”, смята историкът.

Историкът коментира и международния контекст, като посочи противоречивите интереси на Великите сили и Русия. Според него идеята за голяма българска държава не е била реално подкрепяна. Въпреки това Павлов подчерта, че българският национален идеал е създаден отвътре - от „титаните на нашето Възраждане.“

“Въстаниците живеят в многократно по-тежки времена и не губят надежда. Тяхната борба поставя основите на българската държавност и стремежа към равенство с останалите европейски народи“, заключи Павлов.